Posted by : Филип Миразчийски четвъртък, 28 юли 2016 г.




В умовете на повечето българи се е загнездила една много красива, полу-възрожденска представа за народа ни. Имаме навика да си се представяме като много добри, гостоприемни, толерантни и топли хора, които никому нищо лошо не биха сторили. Дали това е така, всеки може сам да прецени за себе си. Според мен обаче, друго нещо най-силно ни описва и характеризира като народ - склонността ни към клетост, вечно страдалчество и сиромахомилията като национален идеал. 

Ние сме вечните страдалци, вечните измамени, поробени и излъгани клетници. На наш гръб някой все се блажи, краде ни природните ресурси, краде ни труда, краде ни въздуха, свободата, живота, полянките, градинките, чехлите пред вратата, старата пералня в междуетажното пространство. Ние никога не сме виновни за нищо и никога не грешим. Изключение от правилата за нас винаги може, толкова сме страдали през живота си, заслужили сме си го. 

Съмнявам се, че единствен съм забелязал това нещо у сънародниците ни, а още повече се съмнявам, че единствен искам да го премахна от тях. За съжаление все по-често достигам до извода, че това просто не е възможно. Прекалено силно се е вградило в харектерите на хората, особено на тези от по-възрастните поколения. За щастие, всички ние в един момент ще имаме деца или вече ги имаме и те растат и попиват всичко около тях. Нека им покажем, че това е неправилният подход. Че могат да се издигнат над помията, и че не трябва да възприемат най-лошите черти на хората около тях. Че да си вечният онеправдан страдалец просто ти отрежда една жизнена пътека на истинско нещастие и вечна непълноценност.

Какви са най-често срещаните и ретроградни черти на истинския сиромахомил според мен:


НЕНАВИСТ КЪМ "БОГАТИТЕ"

За клетите хора, "богаташите" са виновни за всичко. Как така са станали богати? Щом са богати, значи със сигурност нещо са откраднали и то най-вероятно точно от тях. И под "богаташите" не разбирайте мултимилонерите. "Богаташите" за тях са всички, които имат една идея повече възможности или са постигнали повече от тях. Живеят в по-голям апартамент, имат нова кола, не ходят на почивка на Кранево, ядат сьомга, готови са да платят за нещо качествено, отколкото да ползват нещо безплатно, но пък некачествено. Като цяло, "богаташите" са най-големият угнетител на клетия българин и причинител на най-много злостни коментарчета и нервни сривове в неговото ежедневие. Любимите им обиди са "богаташче" и "парвеню".


ВЕЧНО "НЯМАТ" ПАРИ

Истинският клет българин никога няма пари и винаги е беден. Нищо, че стандартът на живота му се е покачил десетина пъти за последните две-три десетилетия. Той пак няма пари. Нищо, че има три коли, седемнайсе' апартамента, сто декара земеделска земя и спестявания за две поколения напред. Той пак няма достатъчно, за да има вила на Ривиерата и частен самолет, с който да лети до там. С две думи - клет живот. Ама то, това живот ли е въобще?


НА ТЕЯ ЛИ ШЕ ИМ ПЛАЩАМ ВЕ?

Истинският клет българин никога не иска да плаща за НИ-ЩО! Ако паркинга на мола е платен, той ще паркира през десет преки в единайсетата глуха, на полянката пред детската площадка, но няма да се излъже да си плати за паркинг. Ма вие на него, чадъри и шезлонги ли ще му продавате? Сбъркали сте! Той е готов да ползва и най-клетите условия, само и само да са му безплатни. Динята и бирата от село ше си ги мъкне, но няма да плати надценката в курорта. Качеството за него няма цена. За него то е задължение, което трябва да му бъде предоставено по негово усмотрение от всекиго и по всяко време и то напълно безплатно. ТОЙ. НЕ. ДАВА. ПАРИ. ЗА НИЩО!


НЯКОЙ ВЕЧНО ГО МАМИ ИЛИ ИСКА ДА ГО ИЗМАМИ

Клетият българин не вярва на никого, независимо какви са намеренията му. Съседът му сто процента краде ток от него. Роднините му искат да го оставят без наследство. Кметът иска да продаде градинката пред блока му на безценица. Някой иска да строи нещо, някъде? Сто процента тука има някв'а далавера завъртяна. Те тея неща не стават ей така. ВСИЧКИ политици са маскари и крадат (от него разбира се). ВСИЧКИ полицаи са корумпирани и си чакат подкуп. ВСИЧКИ лекари искат само да му вземат паричките (то нищо му няма на сърцето - няма да дава пари залудо за лекарства, я, нищо, че е 120 кила). Абе, всички въртят няк'ви далаверки, само на него не му се отдава никога (тука пуска малко крокодилски сълзи).


НЕНАВИСТ КЪМ "ЧАСТНИЦИТЕ"

Това си е увреждане останало още от комунистическата диктатура в България (1946-1990). ЧастникО е изедник и смуче кръвчицата на клетия сиромахомил като се бори за неща като "печалба" и "възвръщане на инвестиции". Та това си е чист геноцид, откъде накъде ще печели на наш гръб? Ако трябва и на загуба да работи, това си е негов проблем, не наш. Ние няма да му плащаме за новата вила и пътуването до Сейшелите. Та в този ред на мисли, за клетника български, отколешна мечта е да се уреди на държавна позицийка. Там няма високи изисквания или нужда от кой знае колко високи резултати и познания. Такива неща като печалба са ирелевантни. Там те ще работят за общото благо (най-честно тяхното собствено). А не като злите частници.


НЕНАВИСТ КЪМ "УПРАВНИЦИТЕ"

Синдромът на Андрешко е много силно изявен у тях. Те не обичат никой, който е част от "властта". Лелката на гишето, инспектора, депутата, президента. Щом е във властта, значи не им мисли доброто. Всички са маскари. Ако някой е много млад - няма опит. Ако някой е много стар - бая е откраднал. Крадци, измамници и маскари - те това е. Наречи го политик, заплюй го у "сурата" и не го обиждай повече. Тук за клетниците обаче настъпва едно неосъзнато противоречие. Само им дай възможност и веднага застават на мястото на лелката на гишето или на депутата. Само да се уредят веднъж на топлата позицийка и край, с багер не можеш да ги махнеш от там.


ВАЖНОТО Е НА ВУТЕ ДА МУ Е ЗЛЕ

Сиромахомилите не обичат успеха, а пък този на другите хора, още по-малко. Те се страхуват от него и изпитват недоверие към всеки успешен човек. Как така са постигнали нещо, пък те не са. Затова на успешните хора, трябва да им се стъжни ситуацийката! Ще се търсят всевъзможни начини да им направят сечено, да им "разбият схемата", да ги унижат и потъпчат. Ако трябва напук ще им пречат по всевъзможни начини, само и само да почувстват успех в поне едно нещо. 


СТРЕМЕЖ КЪМ СТРАДАЛЧЕСТВО

Ако ги попиташ как са, те никога няма да ти отговорят, че са супер или че имат страхотен ден. Те ще кажат "Горе долЕ" или "Може и по-добре", "Зле съм Вуте, зле!". Те не изпитват позитивни емоции (освен както установихме, когат' са стъжнили на Вуте живота). Те са потомци на роби. Поробени от византийци, турци, Великите сили, а сега и от американците и техните мултинационални корпорации. Те все нямат пари (както установихме по-горе), все някой ги дразни, пречи им, краде ги, лъже ги, поробва ги, баламосва ги. За тях ситуацията (общата принципно де, така ангро, абе ситуацията бе) винаги е много зле. Нищо хубаво не се е случвало, случва и не ще се и случи със "ситуацията". Пенсионерите гладни, младите безработни, частниците изедници, политиците вампири. Питам, къде виждате вие нещо, което да не си заслужава едно истинско страдалчество?


ОБИДЧИВОСТ

Принципно сиромахомилите са много лесно обидчиви. Те разбира се, от позицията на своята морална извисеност, не могат да приемат, че са на дъното на социума и се обиждат от всичко възможно. "Тоя пък какво ме гледа", "Много му е пораснала работата на тоя нещо" - нежели, някой да попадне под справедливия им гняв, ще го сдъвчат, но те се обиждат дори от случайни погледи. Някой все ги гледа надменно, все си мисли, че е повече от тях. "Богаташчетата" мно'о им знаят главите като на професори, я да си траят и да не им дават акълец на тях.


СТРАХ ОТ ПРОМЕНИТЕ

Сиромахомилите не гледат на промените с добро око. Нерядко способностите им за приспособяване се мерят с тези на декоративна рибка и съвсем естествено е те да изпитват панически страх от всичко ново и различно. Те са готови цял живот да тънат в проядената си, разпадаща се панелка, но не и да я санират по някоя държавна програма (за да не им вземат апартамента или пък, за да направят сечено на съседите, щото те вече са си санирали техния балкон, откъде на къде на другите ще им е безплатно). Новото обикновено за тях е трудно за разбиране, а и естествено, някой по-успешен от тях го е измислил (въпреки, че и та се щели да се сетят, колко му е нали) и те не могат да допуснат да навлезе в живота им току тъй.


Ако се сещате за още нещо характерно за този тип хора, ще се радвам да го напишете в коментарите под поста. Междувременно, не позволявайте на хора като гореописаните да ви влияят по какъвто и да бил начин и винаги ги поставяйте на мястото им, докато лека полека не изчезнат съвсем. А това е неизбежно.

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив