Posted by : Филип Миразчийски петък, 16 май 2014 г.


Понеже на хората им прави впечатление, че в правописа ми често няма пълни членове, се чувствам задължен да обясня защо това е така. Не, не съм неграмотен. Просто смятам, че пълния член е абсолютно безсмислен и само затормозява хората. Присъствието му не е признак на грамотност и обратното, отсъствието му не е признак на неграмотност. Съвсем други са измерителите на това, каквото и да ви обясняват разни грамар-нацита. В ежедневата реч използвате ли пълен член? Отговорете си на този въпрос и ще видите, колко ненужен е той. Ето и един кратък текст, който много просто и ясно обяснява, защо пълният член е ненужен:

Преди известен брой години, когато бях студент, в едно упражнение по българска граматика стана въпрос за това дали е необходим пълният член. В разразилия се спор аз се изстъпих и с наивно-патетичен тон заявих, че членът в никакъв случай не бива да се премахва. Даже имах глупостта да уведомя състудентите си и преподавателката, че някакъв подобен маркер трябва да се въведе и другите два рода, където отсъства – женски и среден. По някаква странна причина не станах за посмешище. А трябваше. Когато попораснах и се замислих над позицията си ми стана ясно, че тя е погрешна. Пълният член е ненужен.
Ненужен е, защото не изпълнява никаква функция. Правилото за пълния член е въведено изкуствено в езика от Неофит Рилски, който дава формите за именителен, винителен и дателен падеж и казва, че именителният падеж трябва да бъде с пълен член. Тук би трябвало да светва червена лампа: В българския език почти НЯМА падежи. Нека цитираме проф. Петър Пашов, автор на «Българска граматика»:
«Това правило е изцяло изкуствено и се основава на остарялото и неправилно схващане за съществуването на падежи в българския език… Понеже между двата варианта на членната морфема няма абсолютно никакво значение в смисъла, все едно е дали ще кажем „Стареца ме попита“ или „Старецът ме попита“… Би следвало нашият правопис да се освободи от това изкуствено правило, което напълно излишно усложнява правописа.»
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че при женски и среден род НЯМА такъв член и това не причинява никакво неудобство и никакво объркване на смисъла на изречението. Както става ясно, езикова причина за съществуването на пълен член няма.
Наскоро отворих съответната дискусионна страница във Fасеbооk, където в лицето ме плисна поток от какви ли не псевдоаргументи в полза на члена. Направи ми впечатление едно изказване, според което пълният член бил необходим, защото само той разграничавал образованите от простите и глупавите! Прави ли ви впечатление надменността на това изказване? Кой е втълпил на този човек мисълта, че запомнянето на едно граматично правило издава буден ум?! Ще ми се да можех да кажа: “Значи така ще правим, а? Ще поставяме нарочно клопки в езика, за да може в тях да се хващат по-необразованите?” Що за идея е това? Ако разчитаме на това, за да различим умния от глупавия, трябва сериозно да се замислим…
Щели да спечелят неграмотните от тази промяна. И какво ще спечелят? Екскурзия до Бахамските острови?
В същата група на Fасеbооk един човек каза, че ако премахнем пълния член има опасност (пази, боже!) да се опрости езикът! Веднага става ясно, човекът няма понятие от това какво е езикът, нито от това, че езиците се развиват в посока от по-сложен към по-опростен. С други думи, колкото по-опростена е граматиката на един език, толкова той е по-съвършен. Пример за това е китайският. Това е може би най-старият жив език. В него граматиката е опростена до крайност – няма граматични маркери нито за род, нито за число, нито за времена (почти), нито за падежи, да не говорим за членове! И функционира безотказно, без да стават обърквания и пр. Когато се каже, че един език е опростен, това е комплимент, а не обида.
Може още доста да се говори по въпроса, но ще оставя читателя с напомнянето, че емоционалните, патриотичните и снобарските аргументи нямат място в един езиков спор. Там може да има само езикови аргументи. Пълният член е граматически мъртъв. Няма смисъл да влачим трупа му като оловно гюле.    (Източник: Adventurer: Нужен ли е пълният член?)
А ето и някои други ненужни неща, които са били премахнати от българския език с времето: буквата Ят (ѣ) и буквата Голям Юс (Ѫ), участВУВАМ, чувстВУВАМ, речникЪ, офицерЪ. Да изпитвате затруднение да говорите български без тях? Поздрави на мама, която е учителка и, от която очаквам по-късно правописно-граматическо избухване! :)

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив