Posted by : Филип Миразчийски понеделник, 30 септември 2013 г.



Спомени от НРБ нямам. Имам стотици прочетени страници история и много чужди спомени. Роден съм малко преди края на НРБ и реално не съм живял по това време, но пък имам дядо убеден комунист, чиито истории и разкази по ирония на съдбата са ме превърнали в убеден анти-комунист.

Съвсем наскоро в медиите се появи едно проучване, според което 20% от младите смятат, че по време на комунизма се е живяло по-добре. Отдавам тези резултати на няколко факта. Нормално е младите да нямаме реални спомени за това време. Не е нормално обаче в училище тази тема да е засегната буквално под критичния минимум. Когато аз ходих на училище, нито веднъж в часовете по история не сме обсъждали периода между 1944 и 1990 година. Разбира се, знаем всички битки на Първото българско царство и къде Хан Аспарух си е забил знамето, но не знаем как са живели родителите и бабите ни. Не знаем какви са били измеренията на диктатурата, липсата на свобода, репресия и икономическа импотентност. Средностатистическия ученик си няма никаква представа за тези неща.

А сега погледнато реално, нека помислим. Какво ни е дал комунизма?

Половин магистрала до морето. Стоманолеярен мастодонт до двумилионен град. Изкуствено поддържана фабрика за галоши/полупроводници във всяко село на България.

Да не забравяме и лагерите на смъртта. Страхът от общуване. Страхът от себеизразяване. Страхът от създаване. Страхът от промяна.

Липсата на избори. Невъзможността за пътуване (освен до Съюза). Два вида панталони, три вида ризи, един вид хляб, един вид салам, един вид сирене, пет вида коли боклуци, три вида апартаменти.

Културата е убита. Историята е променена. Изкуството е репресирано. Свободата е под кубинката на ДС.

Титани на мисълта като Бареков, Дърева и Волгин говорят, че тогава живота бил по-добър. По-безопасен и спокоен. Не ви ща безопасността, ако ще подозирам всеки съсед и приятел дали няма да ме издаде на ДС, че чета западна литература. Не ви ща добрия живот, ако той включва вие да ми казвате как да изглеждам, какво да чета, какво да гледам, какво да пиша и какво да мисля. Не ви ща спокойствието, ако ме задължавате да копая гребните ви канали и да ходя на бригади и манифестации под радиационни дъждове.

23 години след края на този терор хората все още си казват, че нещо не е за по телефона. Вкъщи се говори тихо, че да не ни чуват съседите. Смята се, че държавата е длъжна да ни храни от люлка до гроб, а ако някой е виновен за нещо, то това все са другите или богатите или капиталистите.

Трябва ни музей на престъпленията на комунизма. Трябва да заклеймим партията наследница на БКП, докато тя не осъди и не се отрече от предците си и техните престъпления. Трябва категорично да се направи оценка от обществото на този така тъмен период от съществуването ни. Трябва това да стане тема номер едно в обществото ни, докато няма и 1% от населението, което да си мисли, че по това време се е живяло по-добре.

Обърнете внимание на точки 6. и 9.

{ 3 коментара... read them below or Comment }

  1. Определено доста народ има нужда от напомняне и оттърсване от илюзиите, но що се отнася до "не е за телефона", както видяхме, това си е валидно с пълна сила и днес, само дето вече не е и за по скайп, фейсбук, мейл и т.н. лесно следими методи за комуникация.

    ОтговорИзтриване
  2. Я ИДИ СЕ ПОРАЗКАЙ ИЗВЪН София в посока север и ще видиш какво е дала за 23 години "некомунизма" на България ! ?

    ОтговорИзтриване

Архив