Posted by : Филип Миразчийски понеделник, 16 септември 2013 г.


Началото на учебната година винаги е било едно от най-дразнещите ме събития. Не защото не обичах да ходя на училище, напротив много обичах, и в университета обичах да ходя. 

Образованието ни е толкова остаряло и фиктивно, че имам чувството, че единствената му цел е да превърне всички ни в "калинки". Малки и големи клонингчета, които развиват феноменални умения за зазубряне и възпроизвеждане, вместо за самостоятелна мисъл, създаване на идеи и осмисляне на знания.

В крачка с това, върви и нагласата на обществото, което играе ролята на куче замръзнало пред фаровете на кола. Непрекъснато се говори колко лошо е българското образование, но същевременно никой не натиска правителството да промени нещо. Когато остарелият начин на "правене" на наука от БАН трябваше да бъде реформиран, целия орталък бе опищян. Родителите се оплакват, че децата им са неграмотни, но същевременно вместо да ги стимулират да прочетат някоя книга, вкъщи гледат Вип брадър и Черешката на тортата. Но какво всъщност може да искаме от хора, които формират мнението си за заобикалящата ги среда от вестници, които струват 40 стотинки и водещи на предавания, които ги вълнува само коя "звезда" какво била направила...?

И тъй като не стига това, че летим в една пропаст и няма изглед да се отвори парашута, на първия учебен ден всички изпадат в крайна патетика...

Светъл път, пред нашето бъдеще! Учете се с плам, жар и усмивки! Бъдете щастливи и усмихнати! Този най-щастлив ден в живота ви - първият учебен ден! Нека звънчето отвори вратата пред безкрайните знания! И тн. и тн. Деца се разкарват с цветя, родители са се изтупали с най-хубавите си дрехи. О щастие, о любов! В университетите се каканижат стереотипни речи на миекащи ректори, току що приели студенти, дори и с двойки, само и само да получат заветната държавна субсидия. В УНСС, за мой срам тази година речта беше истинско падение с думи от рода на: Ходете на лекции, не драскайте по чиновете, ходете на семинарни занаятия, следвайте мисията на УНСС... Как да не се вдъхновиш? Истински просветители! Сигурен съм, че никъде няма такива радетели на образованието...

Още на следващия ден, забравяме позивите към ученолюбие и плам за знания и се връщаме към чалгата и Вип брадър. Малко книжки в парка след училище и след работа? Не, по-добре малко кючек, цигарки и ракийка със салатка. Да се учат децата още от малки кое е важното в живота...

Та мисълта ми е, че не става само с гръмки пожелания и усмивки, скъпи хора. Става с много внимание, много мозък и много подклаждане на тази жажда за знания, за която всички говорят на 15-ти септември. Става с работа! И не ме разбирайте погрешно, имал съм страхотни учители и страхотни професори, благодарение на които съм научил страшно много... но защото, те са ме карали и аз съм искал. Добри изключения винаги има... 

{ 1 коментара... read them below or add one }

  1. Споделям напълно! Всичко е спряло някъде през 80-те, а лицемерно се въвеждат всякакви 'иновативни' форми за обучение, европейски практики и ала-бала. Дано не си мислят студентчетата, че това представлява наистина образованието - соц училище за пораснали...

    ОтговорИзтриване

Архив