Posted by : Филип Миразчийски неделя, 23 юни 2013 г.




               Светът в края на 2012 и началото на 2013 година, се превърна от място, със силно изразени лидери и нации с високо ниво на благосъстояние, в място на несигурност и промени в баланса на силите. Световната икономическа криза, чието начало бе през 2008 година, повлия силно на досегашните първенци на Земята – САЩ и ЕС. Увеличаването на задлъжнялостта, високата инфлация, покачването на цените на петрола и растящия брой конфликти по света доведе до преразпределяне на влиянието. Като антипод на всичко случващо се дотук, може да бъде разглеждана само една страна, чиито растеж на БВП, износ и икономическо благосъстояние, я поставят на равно със страните, далеч под чиито стандарт беше до скоро. Тази страна е Китай.

           Нека разгледаме два сценария на развитие за следващите 10 – 20 години. Първият условно ще наричаме – добър, а вторият – лош. При добрия сценарии се възстановява досегашната ситуация, в която САЩ и ЕС са двигателя на света, а китайското икономическо чудо се превръща в прекалено голяма и тромава машина, която се задушава от собствената си тежест. При лошия сценарии – ЕС и САЩ изпадат в още по-дълбока криза, от която не могат да се измъкнат и губят окончателно, за много повече от две десетилетия своята сила.

            Смятам, че добрия вариант е много по вероятен, основно заради един фактор, който често е пренебрегван от анализаторите. Броят на населението на Китай, който се очаква да достигне своя връх от 1,5 милиарда души точно през 2032 година. тази огромна работна сила е факторът, който изстреля Китай напред. Евтината работна ръка, която лека-полека открадна стотици хиляди производства от Западния свят, може би ще е и това, което ще потопи китайския кораб. Както всяко нещо, което става прекалено натоварено и пренаселено, така и Китай няма да може да избегне тази катастрофа. Хората просто ще станат толкова много, че няма да могат да се задоволят техните нужди от прехрана, пространство, работа и обществено функциониране. Това ще доведе до крах в позицията на Китай, което би било предпоставка за възход на Запада.

            Днес, чрез икономическата си политика, Китай залага в основите си, зародиша на една катастрофална депресия в своето недалечно бъдеще. Коментатори и икономисти възхваляват икономическия растеж на Китай, неосъзнавайки че Китай преминава през инфлационна кредитна екпанзия, пред която Американската експанзия от 20-те години просто бледнее. Икономическото развитие на Китай ще бъде толкова силно, че ще смаже възможностите на много от малките държави за конкурентноспособност и производство. Според официални статистики, през 2002 година Китайската икономика расте с 8%, а през 2003 година растежа е 8.5%, а някои икономисти смятат че тези числа са доста, забележете, занижени. Според Китайската Народна Банка, официалната статистика за “Парично предлагане” за януари 2001 е 11.89 билиона, за януари 2002 е 15.96 билиона, за януари 2003 е 19.05 билиона, а за януари 2004 е 22.51 билиона юан. С други думи, през 2001, 2002 и 2003 година паричното предлагане нараства съответно с 34.2%, 19.3% и 18.1%. Тоест, през тези три години паричното предлагане в Китай расте близо три пъти по-бързо от паричното предлагане в САЩ през 1920-те.[1] Гледайки тези данни, само можем да са удивляваме при мисълта, какви числа ще виждаме след 10-15 години и дали евентуалната криза, която би следвала там, няма да е напълно катастрофална за страната.

            По същото време от другата страна на барикадата, САЩ и ЕС трябва да се преборят със затъването в блатото на икономическата криза. Ще трябва да се направят огромни инвестиции в конкурентноспособността на индустриите, за да могат те да поемат автоматично резултатите от затруднения Китай. За да може това да стане обаче, Западът трябва за не повече от десетилетие да е решил проблема със зависимостта му от петрола и твърдото гориво. Възобновяемите енергийни източници трябва да са своеобразният флагманна западната икономика.  Преминаването от енергийна система, базирана върху петрола към възобновяемите технологии като соларна и вятърна енергия, ще бъде в ход или дори почти завършено през 2025 година. Днес обаче, американската империя е в сравнителен упадък. Военните й разходи далеч надхвърлят потенциала на икономиката. За да плати за империалните си авантюри, САЩ е принудена да прибягва до стари и изтъркани трикове—колосални бюджетни и външно-търговски дефицити съпроводени с девалвация на националната валута. С други думи, САЩ се е превърнала в потребителско общество, базирано на военна сила, има недостиг от национални спестявания и е затънала до гуша във външни дългове кредитирани от целия свят. В същото време, Китай е държава-кредитор с положителен търговски баланс.[2] Това според мен, ще се промени, в моментът, в който Китай достигне критичния си брой население.

            ЕС ще продължи да бъде стратегически съюзник на САЩ, без чиято помощ той няма да може да се справи. По-малките страни от съюза, както и големите, също ще придобият по-голямо значение за световния баланс на силите, защото те ще започнат лека полека да пренебрегват националния си суверенитет и да се ориентират към формирането на федерален съюз в ЕС. Те ще осъзнаят, че в 21 век, малките национални държави с техните размери няма как да бъдат конкурентноспособни, на фона на САЩ, Китай и Русия. Само чрез това им обединение, те ще могат да продължат да играят на световната сцена и даже да спечелят много облаги. По този начин, двете огромни федерални държави, САЩ и ЕС, ще се преборят с мощта на Китай. Те ще бъдат големи почти колкото него, но няма да притежават неговите недостатъци.

            При втория сценарии за развитие на света, Китай надделява в борбата за господство и става новата и единствена световна сила, с възможността да се намеси във всяка точка на земното кълбо за броени дни. Държавата, към която се обръщат всички други и разчитат на нейната помощ. През 2027 г икономиката на Китай ще стане най-силната в света. Втора по сила ще бъде Индия. По своя общ БВП Китай, Индия, Русия и Бразилия ще надминат страните от Г-7. Аналитиците на водещата американска инвестиционна банка Goldman Sachs вече преначертаха световната икономическа карта с тези изводи. По тяхна преценка през 2027 г БВП на Китай ще надмине БВП на САЩ. По-ранни прогнози сочеха, че Китай ще стигне до тази позиция през 2035 г. "Светът е на десетилетие от момента, когато ще стане глобално преразпределение на икономическите сили, което ще доведе и до сериозни геополитически изменения", твърдят експертите. Аналитичната служба на Goldman Sachs смята, че през 2050 г САЩ ще е вече на трето място в световния икономически рейтинг след Китай и Индия. По думите на експертите китайската икономика се развива с много по-бързи темпове, от предвиденото. Освен това в последно време протича процедура по значително стабилизиране на китайската валута - юана. "Не трябва да се забравя, че Китай има население 4 пъти превишаващо това на САЩ. Китай вече е един от лидерите и това се вижда по търсенето на нефт, метали, въглища. Китай влияе и при формирането на цените на нефта, никела и някои горива", смятат икономистите.

            А освен тези два варианта за развитие на света има и трети, който се припокрива с втория – взаимодействието и взаимопомощта между двете държави, които ще формират своеобразен световен съюз, по този начин подсигурявайки Китай срещу икономическия му крах и демографски проблеми.

            Желанието да обезпечи притока на петрол от Близкия Изток и войните в Ирак и Афганистан поглъщат голяма част от енергията в американската външна политика днес. В следващите 10 години обаче вниманието на САЩ ще се пренасочи към новия Близък Изток: Китай. Икономистите предричат тази промяна от десетилетия. Китай вече е най-големият производител в света, най-крупният автомобилен пазар и най-големият замърсител. Военната мощ на страната расте, китайският глад за природни ресурси в строителството - най-вече дървен материал и енергия, промени ландшафта на Африка, Югоизточна Азия и Южна Америка. Специалистите спорят за темповете на икономически растеж на страната. Нобеловият лауреат Робърт Вогъл предрече, че китайската икономика ще достигне шокиращите 40% от глобалния брутен вътрешен продукт през 2040 г., докато повечето експерти вещаят по-скромни цифри. Никой обаче не оспорва факта, че всичко се случва изключително бързо.

            Вместо да бъдат врагове в поредната безсмислена студена война обаче, САЩ и Китай по-вероятно ще образуват неизбежната ос на глобално управление. Това не значи, че ще бъдат приятелски държави - не очаквайте нов „сърдечен" съюзник, какъвто имаше САЩ в лицето на Великобритания през 20 век. В новата история няма друг прецедент на политическа връзка, в която двете страни се съревновават и си сътрудничат едновременно, докато оформят и поддържат световна политическа система, която да ги облагодетелства в еднаква степен.

            В някои отношения оста Китай - САЩ ще прилича на Г-8 - група индустриални държави, които си сътрудничат в икономически ситуации, в които имат общи интереси, и вървят в различни посоки, когато интересите им не съвпадат. Вашингтон и Пекин определено ще бъдат гигантите в многостранни обединения като Г-20 и Азиатско-Тихоокеанския икономически съюз, същевременно изграждайки гъвкав двустранен пакт помежду си. Те без съмнение ще работят заедно в някои политически ситуации и ще се обвиняват взаимно за действията си в други. Но това не е брак между равни. САЩ продължава да бъде доминиращата световна сила без реален конкурент. Икономическото влияние на Китай расте всеки ден, както и военната му мощ, но Пекин няма капацитета да се налага със сила извън границите си, нито пък амбицията да подкрепя или финансира глобалните обединения, на които се крепи световната икономика. Засега Китай се вози безплатно на международната „композиция", която охранява търговските пътища, морските маршрути и относителната регионална стабилност.[3] и е съсредоточил усилията си предимно върху предизвикателствата у дома.

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив