Posted by : Филип Миразчийски неделя, 3 март 2013 г.



Продължавам с петия ден от пътуването ни. Предишните четири можете да намерите ТУКТУК, ТУК и ТУК. 

След като рано на петата сутрин се разтоварихме от автобуса в центъра на Флоренция и се помотахме известно време по малките улички, случайно попаднахме на нещо страхотно. Будка за снимки, която ги прави възможно най-семпли - без рамки, без балони, без заден фон от екзотичен остров. Просто снимки. Страхотен спомен от Флоренция, който в момента краси дома ни... 


И сега чакаме. 5 минути или 55 минути казахте?


Музеят на фотографията не работеше, а този трансперант висеше над входа му.


В Капела Медичи не можеше да се снима. Вътре имаше наистина невероятни скулптури, картини и изрисувани тавани...


Още хора, които рисуват в града на Изкуството...


Капела Бранкачи не беше много впечатляваща, но църквата, в която се намираше имаше страхотен триизмерен таван...


Една от многото "Тайни вечери" рисувани из Флоренция...


Дявола?


Това е невероятния таван на църквата. Двуизмерна картина, която според очите ти обаче, е триизмерна. 


След като излязохме от църквата, тръгнахме към южната част на града, където трябваше да разгледаме музея "Стефано Бардини", който за жалост беше затворен този ден...


Обратно в центъра - Piazza della Signoria...


Десетки, ако не и стотици са електрическите коли и мотопеди из града.


Магазинът на Дисни... 


Във Флоренция, дори таваните в магазина на Дисни са изрисувани...



Време е за малко следобедна почивка и хапване ...


Сядането забранено...



Една от няколкото чешми за наливане на питейна вода. 



Това е опашката за кулата на катедралата Санта Мария дел Фиоре. Тъй като ние вече се бяхме качвали на кулата на двореца Векио, решихме, че не си заслужава да изгубим няколко часа, за да се качим и на тази.


Влязохме обаче в самата катедрала, защото нямаше как да не видим известния купол на Брунелески.


Следващата ни дестинация - Музея Щиберт, не беше предварително планирана за посещение, тъй като беше прекалено далеч от центъра на града и бяхме решили, че ще ни е много трудно да стигнем до там и да го намерим. Оказа се обаче, че има автобус от градския транспорт, който води директно до него, а първата му спирка е на централната гара (която пък е точно до центъра на града). Когато се качихме на автобуса, питахме шофьора дали се стига до този музей, но той не говореше английски и чрез много кимане и знаци ни показа къде трябва да слезем и накъде да тръгнем след това.

Самият музей бше страхотен и много се зарадвахме, че решихме да го посетим.   Къщата, или по-скоро дворецът, е бивш дом на колекционер на бойно снаряжение. Коридорите бяха изпълнени с рицарски брони, мечове, и какво ли още не - от земята до тавана и от всички епохи. Посещенията са на всеки кръгъл час, с екскурзовод. Освен нас имаше още двама бащи  италианци с децата си. Снимките и тук бяха забранени...



Обратно в центъра. В това магазинче правеха престилки, шапки, шалчета, тениски, одеялца и какво ли още не с надпис по желание. Ние си поръчахме една готварска шапка...


Тук, по случайност попаднахме на танцьори, които танцуваха балет на открито и прекарахме няколко часа гледайки ги.  Без билети, без нищо. Хората минаваха, слушаха, гледаха, наслаждаваха се и продължаваха по пътя си.  В този момент вече нямаше и капка съмнение, че Флоренция е Градът на Изкуството.


Уличните художници творят с размах...



Ресторантчето, в което вечеряхме - бешена Piazza della Signoria. Италианска пица, насред централен италиански площад, заобиколени от величието на италианската история... За нещастие обаче, посредата на вечерята ни, заваля силен дъжд и трябваше много бързо да се пренесем вътре, където съседите ни по маса се оказаха руснаци новобогаташи, които пиеха водка след водка и ядяха хляб със сол, викайки и смеейки се шумно.


След вечеря продължихме да се разхождаме из нощна Флоренция...


Деня ни завърши пред статуята на дивото прасе, до пазара за кожа. Легендата гласи, че ако човек потърка зурлата му, то той ще се върне отново във Флоренция...


Скоро и последните два дни от екскурзията ни.

{ 1 коментара... read them below or add one }

  1. Благодаря за красивите снимки.Тази година имаше малка вероятност да ида до Флоренция и аз, но така и не се получиха нещата, силно се надявам че през новата година ще стигна и аз да я видя с очите си.От снимките се вижда че е приказна, все пак и не малко филми сме гледали то там.Това, че са стотици електрическите коли и мотопеди из града, които хората ползват , показва колко сме далеч от това място.Хората мислят за природата, а и за това да бъде по малък трафика с по малки коли което е чудесно.Пожелавам още много пътувания,които разбира се да споделите отново с нас.

    ОтговорИзтриване

Архив