Posted by : Филип Миразчийски вторник, 19 март 2013 г.



Няма как да не ви е направило впечатление, че покрай протестите се задействаха и обвиненията от политици към други политици за щяло и нещяло, а едно от основните и най-често споменавани е това за броя на безработните "причинен" от дадено правителство...


Преди да почнем да говорим за безработицата обаче, трябва да направим едно много важно уточнение. А именно, че тя не може да е изкуствено намалена. Много от хората, които говорят с уплах и трепет за нея, почти неизменно споменават, че тя всъщност била по-висока от колкото са реалните цифри. Това е почти невъзможно и най-често е точно обратното - тя е по-ниска отколкото са посочените цифри.

Има три вида безработица - текуща, структурна и циклична. 

Първата се състои от хора, които са в процес на смяна на работа (дали поради ново местожителство, дали поради неудовлетвореност няма значение) и от хора, които току що са излезли на пазара на труда (завършили ученици, завършили студенти) и е абсолютно непреодолима. За съжаление няма как да я махнем от статистиката...

Структурната безработица е следствие на технологичния напредък. Той намалява търсенето на традиционни професии и занаяти (кожари, дърводелци, обущари, ковачи, резбари и всичко, което технологиите лесно заменят). Тази безработица също е неизбежна и е част от естественото икономическо и социално развитие на едно общество. Тя създава и своеобразно "разминаване", тъй като технологичното развитие създава нужда от трудещи се с различен ценз и квалификация, а много от хората, които  са изгубили работата си заради тях просто не ги притежават.

Цикличната безработица е тази, която трябва да взимаме под внимание, защото тя бива предизвикана от икономическите кризи. Тя може да се бори чрез намаляване на данъци и регулации и чрез либерализация на пазара (противно на мнението, че това става чрез заетост в държавната администрация по разни социални програми и изкуствено поддържане на кретащи държавни бизнеси като този на БДЖ).

Няма как да отречем, че дялът на"Сивата икономика" в България е изключително висок. Пълно е с хора, които работят без да са подписали трудов договор и получават недекларирани никъде пари, "на ръка" (както и с хора, осигуряващи се на минимална заплата, но получаващи допълнително още много пари в пликче). Тези хора освен, че бъркат директно в нашия джоб (защото на тях им се плащат социални помощи от нашите данъци, докато те не плащат и една стотинка) покачват изкуствено процента на безработица. Има различни данни, но средно те гравитират около 30% дял на сивия сектор. От 410 000 официално безработни за първото тримесечие на 2013г., това значи, че те директно намаляват на 290 000. Към тази част от икономиката може да вкараме и емигрантите гурбетчии, които често търсят работа на черно в страните от ЕС, а същевременно в България се водят безработни. 30 000 души звучи като реалистичен брой за тук. Останаха 260 000

Освен хората в сивата икономика, има и такива, които просто не работят (защото нямат нужда). Например в едно семейство само единият от съпрузите да изкарва достатъчно пари за издръжка, хора, които живеят с родителите си дълго време и т.н. Броят в този случай не би трябвало да е голям, поради мащабите на България, но смятам, че числото 10 000 представя сравнително точно ситуацията. Остават 250 000 безработни...

Първият вид безработица - текущата, както казах е напълно естествен. Няма как да очакваме, че в момента, в който получим диплома за средно или висше образование всеки човек ще може да си намери работа. Първо, работата не е естествено право на никого (както много им се иска на мнозинството протестиращи) и второ - самото притежание на свидетелство за завършено университетско образование не те отличава с почти нищо (освен по време на Ренесанса може би). Нужни са още неща като характер, мотивация, интелигентност, неформално образование, известен опит (дори и нетрудов)...  Не казвам, че е лесно, но в даден момент всеки млад човек си намира работа (по логиката на естествения цикъл на живота). Доколкото обаче говорим за брой безработни - от този вид безработица (силно темпорална) можем да махнем още 30 000 души. Останаха 220 000.

Втория вид безработица - структурната, е знак за развитие на икономиката и покачване на нейната производителност. Честно казано би трябвало повече да се плашим, ако тя не съществуваше. Това щеше да значи, че например автомобилите, които днес се произвеждат в Ловеч (ако изобщо китайската компания Great Wall беше избрала България при този случай) биха били изчуквани на една наковалня от дузина ковачи. Структурната безработица е знак за прогрес. Разбира се безработицата никога не е приятна, но ако нейното премахване значи назначаване на хора на измислени позиции или интегрирането им в държавния сектор, то по-добре да си я оставим. Тя може да се бори чрез курсове за усъвършенстване на уменията, придобиване на повече знания и по-високи квалификации  и затова също може да се окачестви като сравнително временна. Нека махнем още 30 000 души - оставаме със 190 000.

В третия вид безработица - цикличната - остават тези, които са наистина силно квалифицирани и конкурентноспособни, но са загубили работата си по една или друга причина (никой не отрича, че е пълно с такива хора). Те обаче ще си намерят работа, рано или късно (най-вероятно веднага след края на икономическата криза) или още по-добре - ще започнат собствен бизнес. И отново махаме 30 000 души.

Има и още един вид безработни. Хората от етническите малцинства - преобладаващо с ниско образование, с изключително ниски възможности и с още по-малко желание за подобрение. Вечните безработни. Те са най-малко 100 000 души.

Колко останаха? Редно е да се запитаме и нещо друго обаче - добре ли е да се стремим към 0% безработица? (защото това е мечтата на много от бедните, носталгично настроени, комунисти и националисти)  - Твърдо не! Първо, ако в държавата няма безработни, това значи, че в нея няма грам технологичен прогрес. Второ, ако в държавата няма безработни, това ще значи, че всеки можещ и неможещ, всеки знаещ и незнаещ, законово ще бъде назначаван на работа, което пък ще направи това да нямаш работа незаконно и ще натовари честните пазарни бизнеси с бремето да наемат служители, от които може да нямат нужда.. Трето, ако всеки знае, че независимо какво прави и колко може, за него ще има работа, то той няма да бъде стимулиран по никакъв начин да се усъвършенства, да чете, да учи и изобщо няма да се стреми към прогрес, а просто ще чака...? 

Може да се каже, че това е една сравнително приблизителна и до известна степен опростена разбивка на понятието безработица в България. Разбира се тя не може да служи като доказателство за кой знае какво, но се надявам да изпълни основната си задача - да ни покаже, че не трябва да се шашкаме от гръмките числа, които разни политици и медии размахват насам натам, когато говорят за безработицата. Този бил направил 400 000 безработни, а пък онзи бил направил двойно повече. Големи, популистки обвинения, които както можем и сами да преценим, са повече вредни и заблуждаващи, отколкото реални и с нещо някому полезни.

{ 1 коментара... read them below or add one }

  1. Хм. Нещо много набързо ги махаш.
    А фактът, че сметките са били такива и когато официалното число е било 250 000 и безработицата пак реално си е нараснала 2 пъти?

    Кого упокоява авторът, себе си ли? При условие, че лесно зачеркнатата "темпорална" младежка безработица притеснява целият европейски съюз. При условие, че нарастват безработните без НИКАКЪВ шанс на пазара на труда (освен "социалната" заетост - метачи и чистачи!!!) поради безумно ниска квалификация (а именно никаква... поне български да знаеха...).
    Не виждам ниищо успокоително, дори и реалното нарастване да е от 100 000 на 200 000 пак си е двойно, това е...

    ОтговорИзтриване

Архив