Posted by : Филип Миразчийски неделя, 17 март 2013 г.


Рано сутринта на шестия ден се будим с не особено приятно настроение и няма как да е иначе - последен ден във Флоренция. Не ни се тръгва изобщо. Пет-шест дена са абсолютния минимум, за да усетиш града. Нужни са поне десетина. Към шест часа вечерта най-късно обаче, трябва да сме пристигнали в хотела ни в Любляна, защото рецепцията има работно време и може да не успеем да се настаним. Затова стягаме багажа бързо и го оставяме в колата, която от хотела много любезно ни разрешават да оставим на паркинга на хотела докато се върнем от последната разходка из града. Тук е моментът отново да похваля хотела и рецепционистите. Цена, отношение, чистота, качество - всичко беше повече от изключително. Определено препоръчвам този хотел, ако идвате с кола във Флоренция. 


Последно пътуване с флорентинските автобуси и неразгадемата им система за таксуване на карти.


Горе долу тук се пада и последната спирка на автобуса, който спира пред хотела. В центъра на центъра.



Разделното събиране на отпадъците в центъра...




Последно кафе и се връщаме в хотела.


Пет часа по-късно вече сме в Словения. В Италия трафикът беше брутален. Постоянна колона от тирове по целия път, каращи с по 120-140 км/ч. Не зареждаме гориво в Италия, тъй като дизелът върви към 2.2 евро, което са си почти 5 лева за литър. За щастие успяваме да стигнем до първото OMV точно след границата със Словения. На магистралата за Любляна има петкилометрово задръстване, тъй като напред е станал някакъв инцидент. Прекарваме около час във висене на едно място...


Най-накрая задръстването се отпуши и продължихме по пътя. След още около час-два пристигнахме в мъничката, но красива Любляна.


Това е хо(с)телът ни, който се намираше в жилищен квартал с къщички в безупречно състояние. Рецепционистът ни посрещна изключително позитивно, разпитва ни откъде сме, тъй като си мислел, че сме от Полша с такава фамилия "Миразчийски", пък гледа колата с българска регистрация. Даде ни карта на града, обясни ни какво да видим, как да го намерим, къде да паркираме в центъра и т.н.


Етажът на който бяхме ние, се състоеше от две стаи, кухня и баня. В едната стая бяха група от три момчета и три момичета, които през преобладаващото време, в което се засякохме с тях бяха пияни или в процес на напиване. 


Вече е към седем вечерта, а ние с Ади тепърва караме към центъра и търсим паркинга, който човека от рецепцията ни обясни как да намерим. 


Без да знаем предварително, се оказа, че паркингът се е намирал на супер централно място - до една от главните забележителности на града - "Драконовият мост"...


Тук вече сме по малките пешеходни улички на града. Заведенията и кафетата са пълни с младежи, а по улиците се виждат основно млади лица - няма нищо общо с туристическата картина във Флоренция...


Едно от нещата, които най-много ми харесват в западните общества - велокултурата им. 



От този магазин - "Шоколадница Чукречек", пък си купихме едни доста вкусни бонбони и хапнахме домашен шоколад със сол.



Бонбоните от Шоколадница Чукречек:


Същата карта на центъра на Любляна като тази във Флоренция. Дали и на София няма да и дойде добре една?



Францисканска църква:


Гледка към едно от главните мостчета над река Любляница:



Гледка пак към същия мост, само че от другата страна, заедно с десетки заключени катинари на влюбени двойки...



С тази кратка разходка из нощна Любляна приключи и пред-последния ден от страхотното ни пътуване. След броени минути ние вече заспивахме в хо(с)тела ни с мисълта, че утре е последният ни ден, в който ни чака посещение на Люблянския замък, разходка из града по светло и стотици километри път до България. 
Съвсем скоро може да очаквате и тази последна част от разказа ми..

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив