Posted by : Филип Миразчийски вторник, 19 февруари 2013 г.


Минаха повече от три месеца, откакто написах предишната част от разказа ми за пътуването ни до Флоренция и реших, че е крайно време да довърша започнатото. Ако сте изпуснали предишните части на историята, можете да ги намерите ТУКТУК и ТУК.

Започнахме четвъртата сутрин от пътуването ни с бърза италианска закуска и в осем часа вече бяхме в автобуса, информирайки се допълнително какво ни предстои да видим.


Осем и десет - на централния площад е празно. Само след 20-30 минути няма да можеш да си пробиеш път през тълпата. Използваме момента да снимаме каквото можем без задължителните тълпи туристи на снимката.


Sugar, spice... and everything nice!


А ето и останалите животни от задния двор на палеонтологическия музей!


Първият музей, отварящ най-рано - в 8.30 е този на каменоделното изкуство. Всичко в него е направено от различни видове камък. Картини, статуи, камини, вази и т.н.


Първата снимка е картина оригинал, а следващата е нейно копие направено от различни парчета камък... Изработката е толкова майсторска, че разликата е едва забележима.






Процес на изработка на лъвска глава...


Отделни фрагменти от картини...


На има няма 100 метра беше и следващата ни спирка - Музея на Сан Марко - религиозен комплекс, който през годините е бил дом на художника Фра Анджелико и на духовника Джироламо Савонарола.


Едно от многото места, на които ученици рисуваха...


Св. Тома Аквински:



В 10 часа отваряше и един от музеите, които чаках с голямо нетърпение - палеонтологическия, тъй като скелети и репродукции на динозаври и мамути досега бях виждал само във Виена!




Тези мини-мини костички ги снимахме за сравнение с предните мамути...



Точно в отсрещната сграда беше и геологическия музей.


След като разгледахме тези невероятни кристали, се запътихме към Археологическия музей на Флоренция, който беше огромен и където за пръв път видяхме истински мумии...


В двора на музея спокойно си растяха лимони и портокали...


Връх на пирамида:



Вечно присъстващите патици...



И отново патици...


Съдовете, в които се съхраняват органите на мумиите, когато ги погребват...



Когато излязохме, минахме отново по уличката, на която е Галерия Академия и това беше опашката за влизане. Такива опашки навсякъде ги прескачахме с нашите карти...


Пак минахме покрай ресторантчето, в което обядвахме предишния ден и продължихме към катедралата Санта Мария дел Фиоре, пред която вече имаше обичайните тълпи хора. Прекосихме ги, полутахме се малко в центъра, поразгледахме разни магазинчета и отидохме в следващата ни дестинация Palazzo Davanzati - дом на богати търговци от Средновековието, по-късно купен от държавата и превърнат в Музей на флорентинската къща. Снимането вътре беше забранено, което е жалко, защото музея наистина си заслужава вниманието...


След като разгледахме Palazzo Davanzati, продължихме към последните три места за деня с малката уговорка, че на последното, всъщност са 5 различни музея и една градина на едно място - Palazzo Pitti.


Първия човек на запад от Калотина, който виждам да върви върху велоалея...


Първото място - Fondazione Salvatore Romano, не работеше този ден, но и не съжалихме много. Не изглеждаше като да изпускаме нещо жизнено важно.


От там, право в Природонаучния музей, който за мен беше един от най-чаканите. Обожавам природонаучни музеи. Софийския ми е любимия музей в цяла София, а вътре се чувствам като у дома си. Колкото аз се чувствам страхотно обаче, толкова Ади се чувства ужасена. Тя мрази препарираните животни и не обича да ходи в такива музеи, затова тук е момента още веднъж да и благодаря, че се съгласи да влезем!


Възпитаните италианци се извиняват за неудобството, че съм се принудил по желание да изкача два етажа. 



Мразя буболечки. Единственото място, в което не влизам в софийския природонаучен музей е последния етаж. Етажа на буболечките. За нещастие тук нямаше как да ги избегна, защото бяха точно на входа.


Интерактивна карта на която може да научите в коя стая от къщата, какви буболечки и гадинки живеят. Не искате да знаете. Повярвайте ми!


Ето така се чувствах в музея:


А ето така се чувстваше Ади:



Поредица забавни риби:


А от тук започва и най-впечатляващата част от музея. 20-30 зали, пълни само с восъчни репродукции на човешкото тяло. От най-малкия нерв, до най-големия мускул. Произведения на изкуството, създадени прецизно до последния детайл някъде след 1770-та година. Няма да слагам прекалено много от снимките, защото някои от органите, които могат да се видят, не са за всеки човек. Атмосферата беше невероятна.


Стигнахме и до Palazzo Pitti - бивш дом на множество флорентински владетели. Понастоящем в него се намират Галерия Палатина, Галерия за съвременно изкуство, Музей на среброто, Музей на порцелана и Галерия на костюма. Дворецът включва и Градините Боболи, които са приятни за разходка, но с нищо не забележими, особено, ако сте били във Версай. Снимките в галериите и музеите бяха забранени, но всичко може да се намери в интернет ако се разтърси човек. И все пак, липсата на снимков материал е още един стимул тази красота да се види на живо. Галерия Палатина и Музея на среброто бяха феноменални места, където човек може да прекара дни и пак да не успее да възприеме всичко. Ади остана просто без думи и не искаше да си тръгва, особено при вида на таваните, които бяха изрисувани толкова истински, че все едно ти самият си в картината и пиеш вино с боговете. Нещо, което човек трябва да види задължително в живота си. Посещение на Флоренция би било безсмислено без посещение на двореца Пити.


Гледката от върха на градините Боболи:


Входът към Тайната градина?


Музеят на порцелана всъщност не е в двореца, а на върха на градините. Честно казано не заслужава много сериозно внимание, нито има кой знае колко невероятни неща, нито е много голям и, ако човек не изпитва някакво по-специално влечение към порцелана, съвсем спокойно може да се пропусне.


Този ми изглежда познат...


Having fun with #Голямата глава в градината...



Навръщане от музея разгледахме магазинчетата за бижута по Понте Векио и се отбихме да видим отново катинарчето, което си закачихме на моста...


Вече на светло, видяхме, че на оградата, на която влюбените закачат катинарите си, има надпис, че това е забранено, а глобата е 160 евро...



Време беше да опитаме и прословутия италиански сладолед. Цените няма да ги коментираме. Само едно ще кажа - необосновано високи са!


С внимание към различните: релефна карта на Флоренция с брайлови надписи на улиците.


Разходихме се още няколко часа из центъра и се прибрахме в хотела, изморени повече от всякога.
Скоро ще продължа с разказа за следващият - пети ден от пътуването ни.

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив