Posted by : Филип Миразчийски вторник, 25 декември 2012 г.



На 8 декември с Ади, вместо на традиционните за българския студент места, отидохме в Турция. Ако може да се каже, че Одрин е напълно турски град. Прекарахме си страхотно, но някакси не се почувствахме напълно в чужбина. Само на десетина километра от границата с България, масово хората говореха български, магазините имаха български табели, имаше цени и в левове, а пейзажът не се различаваше особено много от българския.

Има една основна и осезателна разлика, която се вижда още в началото на пътуването. Граничния пункт Капъкуле е на светлинни години като външен вид, пропускваемост и респект. Да, вярно, че Капитан Андреево в момента се разширява и ремонтира, че и магистралата Марица строят до него, но мен малко ме хвана срам от сегашното му състояние.


Вече в града, първото нещо, което видяхме, освен порутените предградия, типични за всеки балкански град, беше Фонтана на Пехливаните, с които Одрин е най-известен.


Следващата ни спирка беше една от двете български църкви, която беше в отлично състояние. Впечатление ми направи, че в малък град като Одрин има две християнски църкви, а в двумилионна София, някои хора надигат вой до небесата, че има дори една джамия.


Виждали ли сте такъв двор на църква дори в София?


Уличните кошчета на града...


Техният еквивалент на кръговото на Руски паметник - кръговото на Воденицата...


Много от новопостроените сгради изглеждат по този начин. Значително по-красиви са от българските.


Въглищата горят ли, горят...


А така, кой още се оплаква от скъпия български бензин? 4,61 лири = 3,90 лева за литър А95... След сегашното и пътуването ни до Флоренция, просто се затвърди мнението ми, че бензинът в България е един от най-евтините в Европа.


Баклавички, банички, толумбички, локумчета, халвички, нугички, пишманиета, смокинки, саралийки - на килограм. Рай.


Страхотен ръчен хляб само за 1 лира. Още пареше, ама го изядохме за отрицателно време...


Докъде е стигнал Милко Калайджиев, а...


Каменна облицовка по новите сгради...


Малко нехигиенично - зеленчуци попиващи изпарения от автомобилни газове, но явно нещо естествено за тези места, тъй като този човек далеч не беше единствения.


Друга архитектурна тенденция - облицовка от мозайка.


Одрин - градът на фонтаните!


Количка за захарен памук...


Стигаме и до една от най-големите и красиви турски джамии - Селимие. Невероятна е. Не мога да си представя, че Хагия София е още по-голяма, още по-висока, още по-красива и още по-внушителна.


Всички трябва да се събуят, а жените да си сложат забрадки преди да влязат вътре. Поради горемия туристически наплив, пред вратата седи един мъж и учтиво обяснява на всеки какво трябва да направи...


Целия под е застлан с килимчета. Ние като за пръв път влизащи в джамия, сме очаровани.


След като излязохме от джамията, вече беше време да хапнем някъде. Аз лично умирах от глад, а цял ден си мислех за това, с което е кулинарно известен Одрин - Тава Джигер - паниран телешки черен дроб. Беше невероятно вкусно. Дори на Ади й хареса, а принципно тя не обича да яде вътрешности под никаква форма...


Заведението беше пълно, но персоналът си говореше и български, така че нямаше никакви проблеми...


Тава Джигер - 11 лири, порция достатъчна дори за 90 килограмов, двуметров човек...


Аладин - дърпа количката със захарния памук.


Закрития пазар до джамията Селимие. Сапунчета, чайничета, покривчици, якета, обувки, от пиле мляко.


3 сапуна - 10 турски лири.


Селимие по залез слънце, снимана от парка до нея.


Друга джамия в далечината. Наистина, градът е осеян от минарета. В Истанбул сигурно са стотици пъти повече...


Вече сме в централната пешеходна зона, която не отстъпва с нищо на много европейски градове... Модерни магазини, кафенета, ресторанти и барове. Жените ходеха без забрадки, а мъжете не им подсвиркваха от всяко кьоше, каквато е представата на много хора за Турция.


Царевична боза - 1 литър - 4 лири.


ONDO? ONDA?


Градския транспорт на Одрин - на светлинни години от този дори в бавно развиващи се български градове...


Селимие през нощта.


Одрин е град, който може да бъде разгледан за максимум ден-два, но въпреки това много красив. Заслужава си да се види, най-малко заради усещането за наше-чуждо, което витае във въздуха и приятелското настроение на жителите му.

{ 2 коментара... read them below or Comment }

Архив