Posted by : Филип Миразчийски сряда, 17 октомври 2012 г.


Ако все още не сте чели първите две части на разказа ми, можете да го направите ТУК и ТУК.
На следващия ден, който за нас се падаше втори цял, ни предстояха още много музеи и галерии, които да ни оставят безмълвни. Рано сутринта, след сравнително малка, но пък доволно скъпа закуска пристигнахме в центъра на Флоренция. Толкова беше рано, че тълпите туристи все още ги нямаше, а по улиците се движеха само ранобудни флорентинци, отиващи на работа и службите за чистота, които събираха оставените от предишната вечер кашони за рециклиране и миеха улиците, възползвайки се от сутрешния дъжд...


Веднага се насочихме към един музей, който и двамата с Ади очаквахме с голям интерес - Museo Galileo. Честно казано - надмина очакванията ни. Толкова интересни уреди, карти, глобуси, машини и произведения на изкуството имаше, че Ади буквално искаше да снима всичко. Нищо не беше за пренебрегване, особено ако си инженер и разбираш всяко уредче и частичка за какво служи. Направо можеш да си заживееш в музея. На всичкото отгоре, на най-долния етаж (който за малко да пропуснем) имаше още по-страхотна изложба, усещането от която не може да бъде предадено напълно на снимките...


Америго Веспучи...


На клипчето се вижда и България!



Аха! Мистерията с патиците! Досега не съм говорил за нея, но ни направи много силно впечатление. Навсякъде патици - скулптурки, картинки, фрески, мънички детайлчета, плочици.... Патици, патици и патици навсякъде!


По тази уличка, първата пресечка на ляво и се стига до площад della Signoria, Галерия Уфици и Палацо Векио.


Малко преди изхода на музея, има и интерактивна зала, която уж е за най-малките, обаче и за нас беше супер интересна. Личи си, че нещата са направени с мисъл и желание. Цъкаш на различни места и можеш да видиш основни физични закони и взаимодействия.


Изчисляване на траектория...


Ускорение...


Има и клипче:

 


Тук вече сме в най-долната зала, за която споменах по-нагоре. Тук имаше експонати от модерно изкуство - най-различни пространствени заблуди, кръгли топки отразяващи картина и т.н. Също така имаше и прожекции върху различни бюстове, които ги караха да изглеждат все едно са живи...


Погледнато отстрани е кораб, погледнато в металната топка е порта....


Сянката...


А ето и клипчето с проекциите:


На излизане, след повече от два часа, градът вече беше изсъхнал от дъжда, а температурите приближаваха 30 градуса...


След Museo Galileo посетихме Museo Horne. Вътре снимането беше забранено, но пък и не беше кооой знае колко интересно. Всичко на всичко, музея е бившата огромна къща на колекционера Хорне, който миналия век закупил сградата и се опитал да пресъздаде духа на Ренесанса в нея. Същите условия и същите произведения на изкуството. Живеело му се е на човека в миналото. Нямаше кой знае колко хора. Бяхме само ние и още една двойка, а разглеждането става с помощта на екскурзоводка, която ни разказваше интересните неща...


Страничните стени на църквата Орсанмишел...


Piazza della Republica и през деня...


В следващия музей, който бяхме планирали нямаше нищо. Нищо. Там изложбите са от време на време и не е винаги отворено. Имаше единствено макет на самия дворец... За сметка на това обаче, последния ден, там преживяхме нещо страхотно... но за това, по-нататък...


Запътихме се към Площад Санта Мария Новела, където трябваше да разгледаме Музея на фотографията, и още няколко по-мънички места, но никое от тях не работеше. Само църквата Санта Мария Новела, която се вижда на снимката, беше отворена. Самия площад е един от централните в града и се намира точно до ЖП гарата.


Тери Пратчет anyone?


Влизаме в музея на Църквата...


Патица!


Кой ли пират е погребан тук?


Музея Марино Марини не работеше, но така или иначе не очаквахме да ни хареса. Абстрактно модерно изкуство? No thanks...


Вече вървим по една от уличките, които водят до Централния пазар и до Двореца Медичи Рикарди... Тези столове просто си стоят на улицата и предизвикват възхищението на туристите...


И отново мотори, мотори, мотори...


Чешмичките във Флоренция задължително носят знака на града...


Базиликата Сан Лоренцо, в която се намира и Капелата Медичи. Внушително място, което посетихме по-късно...


Ето го и Двореца Медичи Рикарди, към който вървяхме...


Триизмерни фрески, които навсякъде, където видехме, впечатляваха Ади невероятно много...


А пък тази зала, беше най-красивото място в двореца. Невероятно изкуство, невероятна атмосфера, невероятна красота...


Клипче  на залата, което Ади направи. Задължително гледайте!



Такива колички се карат масово във Флоренция...


Това пък, е задния двор на Палеонтологическия музей, който посетихме на следващия ден. Тези момчета изнасят експонати от вече свършила експозиция, но ние успяхме да снимаме и тях. По-нататък ще има още снимки.


Ботаническата градина не работеше и честно казано аз малко се зарадвах, защото хич не си падам по растения...  Виж, ако беше аквариум, щях да избия вратите, за да вляза...


Един от онези знаци, за които разказвах...


След едно много дълго вървене и големи болки в краката, стигнахме до Еврейския квартал и Синагогата. Чудехме се какво точно пък ще видим вътре, но се оказахме приятно изненадани. Първо трябва да споменем обаче, мерките за сигурност, през които трябва да минеш, за да влезеш в синагогата. Зад бронирано стъкло, седи едно момче, което ти дава ключ, който да използваш за метални шкафове, в които да си оставиш целия багаж. След това, минаваш през въртящи се стоманени решетки и чак тогава се озоваваш в двора на синагогата. Момчето между другото, беше много дружелюбно. Попита ни откъде сме и като разбра, че сме от България, страшно се зарадва. В самата синагога, аз си сложих кипа (традиционната мъжка еврейска шапчица) и се запътихме към шабат асансьора (който не изисква никакво усилие или работа, за да бъде ползван), но тъй като не беше събота, трябваше да натиснем копчето, за да проработи. Музея беше интересен - съдържаше исторически сведения и свидетелства за живота на евреите във Флоренция. Когато разгледахме всичко, слязохме най-долу и отидохме да слушаме беседа за флорентинските евреи при една изключително приятна жена. Най-впечатляващото беше, че тя ни чакаше (тъй като всички други вече се бяха събрали) и не започваше да говори без нас, въпреки че не знаеше дали изобщо ще дойдем да я слушаме. Ето това е възпитание. Като цяло, с Ади бяхме впечатлени от чувството за общество и сплотеност, което се създаваше там.


След посещението ни в синагогата, отново поехме по уличките, търсейки църквата Санта Кроче.
Това тук е икона...насред улицата...


Църквата Санта Кроче, в която са погребани много от великите италианци, живяли някога:


Гробът на Галилео Галилей:


Lady Liberty anyone?


Гробът на Микеланджело:


Гробът на Данте Алигери:


Гробът на Николо Макиавели:


На площада пред църквата бая време си поиграхме с флорентинските безпощадни гълъби, които не се страхуват от нищо и никого. Ади почти я клюцнаха, а на мен ми крадяха от сандвича, без дори да съм им откъснал. Гълъби главорези...


Тъ-дъ-дъ-дъъъмм. Pigeon-want-your-food! Give-your-food-to-pigeon!


По-късно през деня, открихме тази схема на автобусните линии залепена на едно автобусно стъкло, която търсихме като луди навсякъде... В крайна сметка, на следващия ден й се доверихме, но тя пък ни излъга. Извод: да вярвам само на собствената си ориентация, която е по-добра от всякакви карти, компаси и джипиеси. Да - специален съм в това отношение...


Уникално такси, в което на предната седалка винаги се вози надуваем крокодил. Не го видях без клиенти дори веднъж...


Завършихме прекрасния ни ден на централна пейка във Флоренция с романтична вечеря под италианското небе включваща италиански хлебчета, фусили с чери домати и риба тон и множество туристи, който ни гледат гладно...


Очаквайте продължение...

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив