Posted by : Филип Миразчийски събота, 29 септември 2012 г.


В предишния ми пост (който можете да намерите ТУК), ви разказах за пътуването ни от София до Загреб и за прекарването ни в него. Сега ще продължа от следващата сутрин, когато по план трябваше към 13 - 14 часа да сме пристигнали във Флоренция. За нещастие обаче, не бях изчислил нещо както трябва и пристигнахме в 17 и 30. (Лично аз отдавам това на лошото каране на италианците, причиняващо задръствания и на бурята, която в един момент ни принуди да караме с 50 км/ч. Ади, обаче, не беше много съгласна с това...)

Та... ето това е закуската в загребския ни хотел. Шведска маса. Естествено, аз трябва да си взема от всичко по минимум два броя. Не знам защо го притежавам това умение, ама никога не е в моя полза... 


Хърватско-словенската граница, която минахме много бързо и, до която стигнахме много бързо, защото Загреб е едва на 30-на километра от нея.


Вече в Словения. Купуването на винетки става много бързо, от ей това микробусче, което е 10 метра след като минеш бариерите. Един съвет. Ако минавате през Словения, не шмекерувайте като в България, мислейки си, че няма да ви спре полиция и да ви провери винетката. Полиция няма да ви спре, но задължително поне няколко пъти ще минете през пунктове, на които ще ви снима камера. Ако нямате винетка, ще се разделите с няколко стотин евро след някой и друг месец. Цената е 15 евро за 7 дни. Глобата е много, много, много по-голяма!


В Словения, одморищата се казват почивалища и изглеждат дори по-добре от тези в Хърватска. На всяко има задължително бензиностанция и ресторант... както и неизменните пейки, кошчета, тоалетни, душове, паркинги, телефони и т.н...


Докато аз карам, Ади прави планове за Флоренция и чете важни неща за местата, които ще посетим.


Словенската магистрала, малко след Любляна - трафикът към Италия е доооста сериозен. Имаше задръстване, за което поне на мен ми се стори, че няма явна причина. Това беше едно от нещата, които хич не разбрах. Случи ни се същото и в Италия. Просто в един момент на магистралата има задръствае - без причина...


Тези крайпътни ресторанти Marche, са много разпространени в Австрия, Германия, Унгария и Словения както и на още няколко места. Винаги са пълни. Винаги са много чисти и приятни. Вътре можеш да си купиш почти всичко, тъй като са смесица от ресторант и магазин.


Яденето. За него се плаща на чиния. Взимаш си чиния и пълниш колкото искаш, от което си искаш...


Ние го карахме по-скромно и си взехме само един плодов къпкейк, но пък много вилици, лъжици и ножчета...


След по-малко от час откакто изядохме къпкейка, видяхме тази табела. Шенген е голямо нещо, ей. Няма бариери, няма опашки и проверки, няма загуба на време.


Пристигане след 375 км. Това синьото на GPS-а е Адриатическо море, което реално може да се види само за секунда-две по време на карането, защото пътя е обрасъл с доста високи дървета и храсти...


Ето така се отбелязват ограничения по италианските магистрали. Ограниченията обаче, както и в Сърбия, Хърватска и Словения се нямаха от никой за нищо. В Италия камери за скоростта имаше на всеки 10-15 км., които снимат както отпред, така и отзад. За щастие се виждат отдалече, защото са едни огромни табла, които висят над пътя. Преди и след тях всеки пъпли. В момента, в който ги минеш обаче - карай колкото ти душа иска. Което и правеха всички италианци. Имаше обаче и едни феноменални индивиди, които карат например Фиат 500 от 1980г. и пълзят със 70 в най-лявата лента. Ей такива хора правеха много задръствания, защото дясната колона е почти постоянно заета от тирове, а настигнеш ли някое от тея Фиатчета... край, караш след него в продължение на километри.


Шумозаглушителни и животно-възпиращи стени. Интересното тук е, че стените не се поставят както из други европейски страни. В Словения и Унгария например, буквално на метри от магистралите има построени къщи, ферми и цели селца. В Италия не е така. На 10-20 км от всеки по-голям град, въпреки че магистралата минава на поне още толкова от него, започват тези стени. Особено големи бяха между Венеция и отбивката за Милано. Самата магистрала там беше с 5 + 1 ленти, а 150 км/ч. си беше съвсем нормална скорост.


Пешеходен мост над магистралата.


А на това клипче може да се види дъжда, който беше толкова силен, че чистачките дори на максимална скорост не смогваха да ми изчистят стъклото. Всички караха на аварийни и с 50-60 км/ч.


Аха - ето това са стените между Венеция и отбивката за Милано, за които говорех...


Вече във Флоренция. Това стъкленото в средата е хотелът ни.


Хотелът е страхотен. Препоръчвам го на всеки, който смята да посети града. Има паркинг, закуска, Wi-Fi в стаите, климатик, магазин. Персоналът е супер услужлив, стаите са перфектни, а локацията му е повече от отлична, защото първата спирка на автобус 22, чиято последна спирка е идеалния център на града, е само на 20 метра от изхода на хотела.


Първата ни разходка в града. Съвсем наблизо е новата им Съдебна палата, която лично на мен изобщо не ми хареса. Прекалено каменна и бездушна ми се стори. Имаше много високи стени без почти никакви прозорци.


По този булевард карахме до летището, откъдето трябваше да си вземем Firenze картите. Оказа се обаче, че точно на 1 септември, когато пристигнахме и ние, са издали някакви нови карти и още не са им ги докарали там. Изгубихме малко време, но пък видяхме летището. Малко, много малко. Горе-долу колкото пловдивското. Летище София ми се стори като гигантско, в сравнение с флорентинското.


След като се върнахме от летището, паркирахме колата на паркинга и отидохме на спирката на автобуса, за да се отправим към града. Този невероятен залез ни изпрати с усмивки на лицата...


Автобусчето - качването става само от предна и задна врата, а слизането и то след натискане на бутон, от средната.


2 евро... Цена 4 пъти по-висока от тази в София. Кой каза, че транспорта в София е скъп?


Вече в центъра, търся на картата как точно да стигнем до Ponte Vecchio, на който с Ади трябва да закачим катинарче, което сме си приготвили още от София. Между другото на 1 септември направихме и една година откакто живеем заедно. Какво по-хубаво място да го отпразнуваме, от Флоренция, където и двамата се чувствахме у дома си.
А пък в магазина на заден фон се продаваха всякакви сладки и бонбонки, каквито не бяхме и сънували. Цените обаче също не бяхме ги и сънували, затова само гледахме като гаврошчета през витрините...


Тази въртележка се намира на един от централните площади - Piazza della Republica.


Градския транспорт в историческия център - по-красива версия на нашите маршрутки.


Вляво е църквата Orsanmichelle, която хич не прилича на църква, но от вътре е много красива. Ще ви разкрия и една тайна, която много малко хора знаят. Ако посещавате Флоренция без да си купувате предварително билети или карти за музеи, на една от стените на църквата има едно много малко прозорче, от което можете да си купите билети, за по-големите музеи, които са били резервирани, но някой се е отказал от тях...


Piazza della Signoria с Palazzo Vecchio в ляво и фонтана на Нептун. Невероятно красив и магнетичен площад, на който имаш чувството, че се намираш не през 21 век, а някъде през Средновековието...


На клипчето отдолу, колкото и да е тъмно (поради некачествен фотоапарат), може страхотно да се усети атмосферата. В добавка, се чува и един от десетките улични музиканти, които ти помагат да се изгубиш приятно в усещането за Флоренция...


Сватба на бреговете на река Арно.


Гледката от Ponte Vecchio, който е претъпкан с хора. И през деня, и през вечерта. Туристи се снимат, музиканти пеят, хора седят по земята и се наслаждават на момента. В много от европейските градове има местенца, на които влюбени двойки си закачат катинарчета, за да "заключат" любовта си. Естествено, такова имаше и във Флоренция. Ние с Ади, както казах вече, празнувахме две неща, така че моментът на закачането беше още по-специален за нас...


Отново тъмно клипче, но важно е усещането, което създава... Особено накрая, когато иззад тълпата хора се разкриват светлините на града...


Катинарчето ни, боядисано още от София в любимия ни цвят...


На връщане, пак минахме през Piazza della Signoria и се оказа, че там има концерт! Толкова много красота и музика ни се насъбра само за няколко часа, че първоначалното ни впечатление беше многократно по-добро, от това, което си мислехме, че ще е!


Фонтанът на Нептун.


Следващият ден, беше първият, в който щяхме да разглеждаме музеи и ни очакваше доста тежка програма. Долу може да видите, как Ади праваше кафенце сутрин. Homemade четка за зъби brew!


Започваме деня с неописуемата катедрала Santa Maria del Fiore. Катедралата е толкова голяма и величествена,че думите не ми стигат да я опиша. Също така, няма как да бъде обхваната цялата на една снимка...




Претъпкани велопаркинги, с множество стари изоставени колела. Честа гледка из Европа. Прави ми впечатление, че колелата, които се карат, са възможно най-стари и смотани, та като ти го откраднат (а това става често), да нямаш големи загуби. В България обаче ми се струва, че всеки се стреми да кара Drag Ram за по 2000 лева.


Това колело е толкова старо и изоставено, че някой се е почерпил със седалката му. Трябвала му е на човека, така и така колелото е изоставено, що да не си я вземе?


Piazza San Marco...

 

Пред Галерия Академия, първото място, което посетихме, имаше огрооомна опашка. Ние обаче влязохме преди всички. За съжаление, снимането вътре беше забранено. Определено имаше какво да се види обаче. Статуята на Давид е перлата в експозицята на галерията. Много красива статуя, наистина... страшно усещане за реалност...


Модерната интерпретация на Давид!


 

Магазинът за подаръци.


Дори обществените им гаражи имат щипка изкуство. Много са малки обаче, за по 30-40 коли.


Златните врати на Баптистерията. (Не са златни, копие са. Истинските са прибрани на сигурно, след като един от златните панели просто паднал.)
 

Втората ни спирка e:


Много малко музейче, което представлява една стая от къщата на известен флорентински търговец. Вътре изложени има няколко картини, красиви стенописи и огромни томове, в които са се водили записките по търговските сделки на фамилията...

 

Just a regular store in Florence...


9gag anyone?


Катедралата снимана и отзад.


Това в ляво е третият ни музей - Баржело. През Ренесанса е бил крепост, затвор и какво ли още не.


Част от изложените експонати вътре. Направени от слонова кост, мрамор, восък, гранит и др.... Невероятно прецизни и красиви неща.


"Разпятието" на Микеланджело...


Така изглеждаме понякога с Ади накрая на месеца - броим жълтиците..
 

Вътрешният двор на замъка.


Кулата на Palazzo Vecchio, която се вижда през един от прозорците на Баржело.


Ковчеже за съкровища, шахматна дъска, ветрило и огледало...


Тази статуетка изключително много ми хареса.


Хиляди, десетки хиляди мотори се карат във Флоренция.



Гълъбите, както ще видите подробно в един от следващите ми постове, не ги е страх от нищо. От нищо! Такова племе безстрашни и нахални същества не бях виждал...


"Една скала не може да спре морето" - италианска романтика...



Следващата ни дестинация беше Palazzo Vecchio. Оказа се, че в деня, в който ние го посетихме има стачка и входът беше безплатен. На нас това така и така ни се покриваше от Firenze картата, но пък качването до върха на кулата му, не влизаше в тази сметка. Качихме се безплатно догоре. Гледката е невъобразима!

 
 



Картини изложени вътре:


Тук художникът е нарисувал на картината сам себе си как я рисува - paintseption!


Ключовете на града...



Това е таванът на главната му зала, която е огромна! Картината в центъра на снимката е дълга 15-20 метра!


Моя любимец - Николо Макиавели. Интересен факт - с Ади сме в столичен мол. Магазин за обувки. Аз чинно си гледам в пода от интерес. Зачитам се в плочките, на които има някакъв текст. Разпознавам не кое да е, а "Князът" на Макиавели. Всяка плочка представлява откъс от различна глава на книгата... Може би един от редките случаи, в които ходенето на мол може да ви обогати!


Залата на картите...


232 стълби...

 

Това е гледката от средата на кулата!



А това е от върха!


С Ади си помечтахме да си имаме един ден едно такова сладко балконче!


Така и не се престраших да стъпя на това стъкло...


Тази фреска ни породи големи кошмари тая вечер...


Като излязохме, вече бяхме прегладнели от глад и ставахме нервни (под нас, разбирайте мен) и докато обикаляхме и се чудихме къде да хапнем, заваля този изключително приятен дъжд. Всички знаят, че Париж е най-красив когато вали, но аз съм убеден, че и Флоренция не му отстъпва по нищо когато вали!


След дълги перипетни, в крайна сметка намерихме перфектното, малко, типично италианско ресторантче, в което да обядваме. Не останахме разочаровани. Цените няма да ги обсъждаме... като всички в Италия са!

 

След като се наобядвахме, отидохме към следващата ни дестинация - прочутата Галерия Уфици! Вътре снимането беше забранено, но за сметка на това, преживяването невъобразимо. Ади изпадна в някакъв транс, не искаше да излиза, не искаше да мърда, просто искаше да седи на пейките вътре и да попива и да гледа и да се диви на цялото изкуство вътре, което беше в невъобразими количества и с неописуеми качества. Аз я предупредих още в София, че е възможно да изпита "Синдрома на Стендал" - синдром, при който от толкова много изкуство ти става физически лошо. Синдром, който е най-вероятно да изпиташ във Флоренция, защото там изкуството е буквално НАВСЯКЪДЕ. От магазина на галерията си купихме един страхотен, огромен албум, описващ всички експонати, детайли, художници, скулптори и какво ли още не, свързано с Галерия Уфици...


Това на снимката е Ponte Vecchio, сниман от Галерия Уфици, малко преди да излезем...



След като излязохме от Галерия Уфици, вече беше към 6 часа вечерта и всички музеи затваряха, затова решихме да се разходим до Piazzale Michelangelo, който е най-високата точка във Флоренция и се открива невероятна гледка към града.
 
 

Това са знаците за ZTL - Zona Traffico Limitato. Един вид, ако сте туристи, не е хубаво да ходите към центъра с кола, защото неизбежно ще минете през такава зона без да я забележите и месеци по-късно ще получите честитка на стойност стотици евро.

 

Firenze Carsharing - Brilliant!

 
 

Много ни харесаха и тези знаци, които можеха да бъдат видени из целия град и все различни. Дори и уличното изкуство процъфтява във Флоренция. По-нататък ще видите снимки на всички знаци, които успяхме да снимаме с Ади...

 
 
 

Стълбите, които водят до площад Микеланджело - изглеждаха безкрайни!


И...гледката!
 

Толкова ни хареса, че седяхме горе, докато не се стъмни!


Ето къде спят гълъбите!


След като слязохме от площада, се присъединихме към тълпата на Ponte Vecchio, която слушаше невероятната музика на тези двама музиканти. Седнахме и просто се наслаждавахме...


Така завърши и вторият ни ден във Флоренция, а ние изморени и с крака, всеки от който боли повече от другия, се отправихме към хотела ни, с мисълта, че утре ни очаква още  от магията на Флоренция...

Скоро очаквайте продължението на разказа ми, а дотогава можете да прочетете и този на Ади...


Приятно четене!

Leave a Reply

Subscribe to Posts | Subscribe to Comments

Архив