Posted by : Филип Миразчийски неделя, 23 септември 2012 г.

През септември, с Ади се отправихме на първото ни пътуване в чужбина заедно. Дестинацията избрахме сравнително лесно, 6-7 месеца преди заминаването. Направихме един кратък списък с градове, които искаме да посетим. Критериите бяха бюджет, разстояние (все пак, щяхме да пътуваме с кола), историческо значение и това дали вече сме били в тях или не. 

Преди да разказвам нататък, може би трябва да направя и едно уточнение за типа туристи, които сме. Въпреки възрастта ни, не си падаме по типичните за по-младите, Амстердам, Ибиза, партита, хостели, клубни изживявания, кофи шопове и др. "Американски пай" клишета.  Предпочитаме градове с културен туризъм - много галерии, музеи, усещане за старинност и богата история. Също така, екскурзии тип - "туристи се качват на автобус и обикалят цяла Европа, без да видят нищо и да снимат само през прозореца", не са ни по вкуса. То, град като София, не можеш да го разгледаш за един-два дни, пък какво остава за други европейски столици. Първоначално в списъка ни бяха Париж, Рим, Виена, Прага, Милано, Будапеща, Венеция, Берлин, Мюнхен и Флоренция. Виена и Прага отпаднаха, защото и аз и Ади сме били във Виена, а Ади в Прага. Рим отпадна, защото беше прекалено далече за кола, а не искахме да хващаме ферибот през Гърция. Милано отпадна, защото решихме, че модната столица не ни е точно като за първа дестинация. Париж отпадна, защото смятахме, че за пет дена е абсолютно невъзможно да си прекараш добре в такъв колосален град, а пък повече време не можехме да си позволим. Във Венеция бяхме изпуснали карнавала и някак си... да отидеш до там и да не го видиш, не ни се стори пълноценно. В Мюнхен, аз съм бил и също решихме да оставим за по-нататък, а пък Берлин също беше прекалено далече за кола. И така, остана само Флоренция - Люлката на Ренесанса. Изборът ни беше изключително подходящ, защото с Ади си имаме една по-специална връзка с Италия, която само ние можем да си разберем.

Заминаването ни беше насрочено за 21 ч. на 30 август. Реалното планиране започна шест месеца преди тази дата. Многобройните проучвания, резервации, четене, писане, сравняване и т.н. доведоха до 18-страничен план, съдържащ информация за резервации, валути, спешни телефони, правила за движение в държавите, през които минаваме, пътни такси, винетки, прогнозни разходи, карти на градовете, точно описание на маршрута до Флоренция и най-важното - програма по дни за посещения на музеи и галерии в града. 

Първоначалната идея беше да вземем 1470-те километра до Флоренция без да преспиваме никъде другаде, но в крайна сметка, на отиване решихме да спим в Загреб, който е малко след средата на пътя, а на връщане в Любляна...

Направихме си допълнителни здравни застраховки по интернет, които ни доставиха с куриер от 24ins.bg, поръчахме си здравни карти от НЗОК, а Ади си поднови международния паспорт. За резервация на хотели ползвахме venere.com - сайт, който досега съм използвал поне 10-12 пъти без никакви проблеми. Купихме си и firenzecard.it - карта, която всеки турист, който ще посещава Флоренция може да си поръча за 50 евро и да получи на място. Тя включва посещението на 50 музея и галерии (абсолютно всичко най-важно) и безплатен градски транспорт в рамките на 3 дена. За сравнение - без нея, за тези пари можеш да влезеш в не повече от четири, пет музея и то, ако ти стигнат нервите и времето да чакаш на опашки (които са колосални и на места отнемат по 5-6 часа)... А да, споменах ли, че с картата не се редиш на тези опашки, ами влизаш без да чакаш 1000-та души преди теб...

Най-накрая дойде и заветния 30 август. Цял ден подготовка на багаж, проверки на документи, обмяна на пари, тичане по задачки и чистене. Смятахме и да спим до 9 вечерта, когато щяхме да тръгнем, но не се получи. Такова напрежение и очакване - няма как да заспиш. Натоварихме багажа, включихме радиото, казахме чао на роднините и тръгнахме. С Ади обожаваме това чувство - моментът, в който палиш колата, настройваш огледалата, даваш газ и... приключението започва!

В 21:53 бяхме на OMV на Горнобански път с резервоар зареден догоре, залепена винетка и оставащи точно 787 км. до хотела ни в Загреб.


След 30 минути път до ГКПП Калотина ни удари и първата гранична опашка. Поне триста коли, чакащи да влязат в Сърбия. Интересното беше, че почти всички от тях бяха от т.нар "пингвини" - немски, френски, италиански и т.н турци, връщащи се от Турция. Тези хора спят на земята по паркингите, завити само с чаршафи, бръснат се и се къпят по тоалетните на бензиностанциите... малко културен шок са за нас...
Митничарите и на българската и на сръбската граница ни пускаха много бързо, само като виждаха българския ни номер. Много от другите хора отваряха багажници, вадеха натъпкани одеяла и прекараха доста по-дълго време там от нас. 


Забавно беше, как след половин час каране в Сърбия се пусна българския химн... Любим момент... 
Двулентовият път до Ниш е меко казано ужасен. Изключително слабо осветен, немаркиран и поддържан. На всичкото отгоре, пингвините карат с по минимум 120-130 и изпреварват рисково непрекъснато - без да имат видимост, на завои, колони от по 20-30 коли... На отиване имаше и една опасна случка - немско БМВ тръгва да изпреварва колоната ни, която е от поне 10 коли, а тъй като аз съм в средата, съм принуден да поддържам 120 км/час от залепилите се зад нас... Представете си, с колко ни изпреварва той... Идва завой обаче, а от завоя изниква колона с тирове... Бибипкане, примигване, спирачки, паника, колите в дясно се опитваме да направим място, за да се вмъкне БМВ-то, ама то с тая скорост, как... За щастие, буквално на 5-6 метра от първия ТИР, БМВ-то се мушна между другите... Тамън си помислих, че ще си е взел поука, тъй като аз се разтреперих, а не мога да си представя той какво е почувствал...но не. Веднага след като свърши насрещната колона, той пак тръгна да си изпреварва и си ни отвя с едно 150-160 напред... Навръщане пък, ние с Ади бяхме в ролята на ТИР-а. Караме си, идва завой... и какво да видим по средата на завоя - фарове се приближават със светкавична скорост към нас. Как избегнахме катастрофата, не знам... но вече съм убеден, че шофьорите в България са едни от най-културните и безопасно каращи в Европа...

На първата путарина, на която трябваше да платим в Сърбия (преди Белград), ни взеха с 40 динара повече. Ади супер много се разстрои, докато не и обясних, че 40 динара се равняват на 80 стотинки, а не на 40 лева... Сръбските магистрали са много подобни на нашите, с това изключение, че сръбски трафик... просто няма. Видяхме пет, шест Югота и Заставички със сръбски регистрации и нищо друго. След Белград пък карахме почти сами по пътя, защото всички свиват към Унгария и Германия, докато ние продължихме към Хърватска. На сръбско-хърватската граница, проблеми и опашки нямаше и не загубихме почти никакво време.


В Хърватска, интензивността на трафика се увеличи отново, но всички караха някак по-умерено и възпитано. Магистралите им, наистина са много добри и нямам нито една забележка. На всеки 2 километра има SOS телефон, на всеки 20 километра има одморище (зона за почивка) с тоалетна, паркинг, кошчета за боклук и понякога бензиностанция. Аз още отпреди Белград исках да спрем, за да си почина, но нищо в Сърбия не ми изглеждаше достатъчно сигурно и надеждно, за да заспя...
Вече в Хърватска, на 150 км. от Загреб, решихме най-накрая да спрем, за да дремна 15-20 минути. Лека полека, тези минути станаха час и събуждайки се видяхме този прекрасен изгрев, който на живо изглеждаше пъти по-добре.


Тук можете да видите как спи Ади... на пъшкулче...


А ето така изглеждат повечето одморища в Хърватска:


На заден фон на това мръсничко одморище може да се види и бензиностанция INA. Единственият вид бензиностанция, който видяхме в Хърватска. Няма Shell, няма OMV, няма Lukoil... няма нищо... единствено INA. Само веднъж влязох в такава, за да ползвам тоалетната и честно казано бях удивен от мръсотията и разрухата, която цареше вътре. За щастие карах със среден разход 4/100 и така бях изчислил нещата, че най-рано да ми се наложи да заредя в Словения, където има OMV и дизела е най-евтин от всички държави, през които минаваме.


Тези камиончета пък карат страшно бавно и, ако нещо се случи - например катастрофа или задръстване или някъде има ремонт - на електронното табло отзад се пуска сигнал и така, 20 километра по-рано, знаеш, че нещо се случва. Гениална идея. Същите имаше и в Словения.


Този и много други трактори също се движат страшно бавно в аварийната лента и косят тревата! Да - нямаше неокосена ливадка по пътищата. Поредната гениална идея. Но като се замисля, може би им е по-лесно да си го позволят, тъй като таксата за автомобили от Сърбия до Загреб е 121 куна, което са си почти 30 лева. А трафикът е доста голям.


Камион върху камион...


Ще ми се да не сравнявам този знак с ръждясалата табела, която посреща пристигащите в София... И тя ще се оправи някога де, няма как... но все пак, разликата е огромна.


На снимката долу, е хотелът ни в Загреб. В 10 часа сутринта бяхме там, което значи точно 12 часа път. Да знам... карал съм доста бавно - на места с 90 км/ч, но пък и така си го бях изчислил  предварително. Исках да е бавно, но сигурно.
Самият хотел не беше лош - 90 лева нощувката с включена закуска, паркинг и Wi-Fi във фоайето. Беше доста далеч от центъра, както и по-късно разбрахме, а задния му двор гледаше към нещо като Сточна гара, което не беше проблем за мен, защото и танк не може да ме събуди, но за хора като Ади, която се събужда от звука на пълзяща мравка, може и да си е голяма мъка.


Околностите на хотела...



Аха, тук идваме и до другата болежка... освен само един вид бензиностанции има и само един вид супермаркети. Не видях Billа, Lidl, Carrefour, Kaufland и т.н. разпространени навсякъде другаде вериги. Защо ги няма на хърватския пазар е въпрос, който силно ме вълнува... Не претендирам да сме обиколили целия град, но не видях нищо друго освен Konzum...


Всички пешеходни и други ненатоварени светофари се регулират така. Ако има хора "притискаш", ако няма... защо колите да спират? Така трябва да стане и в София, защото има десетки светофари, на които само гориш газове на място...


Само на мен ли ми напомня на квартал Надежда?


Crotram TMK 2200 - местно производство. По едно време бяха на тестове и в София, по линията на петицата. Някой ден може да ги ползваме за постоянно и при нас, стискайте палци. Изключително красив, удобен и приятен трамвай... за разлика от системата им за плащане в градския транспорт, която е невероятно усложнена...


Велоалея - масово бяха просто една жълта боя. Това обаче не спираше никого - страшно много хора караха колела. Явно при нас просто си търсим оправдание, да не правим нещо.... Аз лично бях потресен от качеството на велоалеите им, но и от голямото количество колоездачи.


Камион с вода за пиене... ей така... на улицата.


Музей за съвременно изкуство - внушителна сграда,...


... от която можеш да излезеш чрез пързалка!


Река Сава ни впечатли не толкова с големината си, ами с необятните, незастроени и перфектно окосени полета, обграждащи я...


Две жълти линии и съвсем малко място за пешеходци...


Тази пекарна се намира в подлеза на Централна гара, който е в перфектно състояние, но все пак е десет пъти по-малък от нашия.. Споменах ли и, че Загреб е известен с пекарните си. Пекарна до пекарна до пекарна...


По снимките надолу се виждат площадът пред Централната гара и различни сгради по съседните улици...











Централния площад в началото на Стария град...





Малкото фуникулярче на Загреб... Сравнено с тези в Залцбург и Любляна - направо смешно. Изминава само 20 метра път нагоре... Но пък е много сладко...



Стълбите покрай фуникулярчето...


Ето я и гледката от върха. Загреб е много красив град, не само като вървиш по улиците, но и като го гледаш отгоре...





Museum of Broken Relationships - не влязохме, защото по едно предаване вече бяхме виждали нещата, които са изложени вътре...


В дъното се вижда църквата Св. Марк, построена в началото на 13 век, претърпяла множество исторически промени и в крайна сметка завършила в този си невероятно красив вид.





Парламентът...


Сградата, която се вижда в дъното е била затвор за вещици през Средновековието,...


... а това, което стърчи от покрива й, е топка с шипове, която да отблъсква долитащите на метли вещици, опитващи се да спасят посестримите си.


Под самата сграда пък, се намира нещо като храм на Дева Мария, където постоянно има молещи се хора, а стените са целите окичени с благодарствени плочи...




Единствената статуя на Св. Георги, на която той вече е убил дракона и си почива...


Централния пазар...


Zagrebačka katedrala...






Градът е доста малък, както се вижда на картата, но не се лъжете... не може да бъде разгледан подробно и както си  трябва, за по-малко от два-три дена...


Странна кифла - подобна на нашата кифла с мак, която с Ади се престрашихме да пробваме, след часове обиколки на града...


Забелязвате ли надписите IZLAZ и ULAZ? Спазват се... с уговорката, че хората, които ползват градския транспорт, просто са много по-малко от тези в София...


От 1 юли 2013 година хърватите влизат в съюза, нали знаете?


Дюкянчета в Стария град...



Друга популярна тема - паркирането! В Загреб има три зони - червена, жълта и зелена. Подобно на София, само дето жълтата обхваща и високо застроени жилищни квартали. Цената на час в червената (идеалния център) e 2,50 лева, а за цял ден - 50 лева. Излишно е да казвам, че улиците бяха почти празни от движение и паркирали коли.




С тази снимка на пица, която се оказа много по-вкусна от пицата купена в Италия, от ресторант в центъра, на центъра, на страшно популярен град като Флоренция, завършвам разказа ми от първия ден на почивката ни...


С Ади останахме много приятно изненадани от Загреб. Атмосферата е нещо средно между Западна и Източна Европа, а хората са много учтиви и усмихнати. Определено си заслужава посещението, а ако прекараш там повече от един ден със сигурност ще изникнат и още много интересни места. В следващия пост ще продължа от сутринта след Загреб, пътуването през Словения и Италия и първият ни ден във Флоренция!

{ 8 коментара... read them below or Comment }

  1. Ах, да му се невиди, знаех си, че не трябва да чета. Разстроих се сега като знам, че семестърът почва и най-вероятно никъде няма да отида повече до края на годината. Завиждам ви благородно за такъв вид пътуване, винаи съм искала да пробвам road trip с приятели, но все не се намират шофьори, които така смело да тръгнат като вас. Чакам следващия пост - Италия ми е голямата любов:)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз много обичам да пътувам а от Италия имам незабравими спомени - там се сгодих все пак :)
    А Любляна и Загреб се оказаха много симпатични градчета по пътя ....

    ОтговорИзтриване
  3. Супер блог.
    Мисля че хърватите влизат в ЕС в средата на 2013...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря :)

      Променям засрамено на 1 юли... Направо не знам как е възможно да направя такава грешка..

      Изтриване
  4. Малко ви завиждам, че сте били на такова прекрасно място като Флоренция.Чували сме какви ли не неща за там и само хубаво, стана ми малко смешно като четях статията ето тук..." Рим отпадна, защото беше прекалено далече за кола, а не искахме да хващаме ферибот през Гърция. Милано отпадна, защото решихме, че модната столица не ни е точно като за първа дестинация. Париж отпадна, защото смятахме, че за пет дена е абсолютно невъзможно да си прекараш добре в такъв колосален град....." и общо взето сте се спрели на идеалното място, а пък за Париж съм съгласна че за тези дни няма да видите много неща, доста голям град е, пък е и доста скъп.Пожелавам ви още много пътувания.

    ОтговорИзтриване
  5. Трамваите си ги произвеждат там.

    ОтговорИзтриване
  6. Направили сте си невероятно пътуване, което ще помните завинаги няма спор в това и с всичките тези снимки и спомени,които сте събрали сигурно ще отидете отново.Пожелавам ви много вълшебни пътешествия до страни,които след това да ни покажете и разкажете, като по този начин ни давате идеи къде и ние може да отидем.Как съм гладка сега и като гледам тази вкусна пица,която държите корема започна да ми се обажда.Не знаех, че и там има подобни зони за паркиране, но добре са ги измислили, ето че почти не е имало коли,които да грозят пейзажа.

    ОтговорИзтриване

Архив