Posted by : Филип Миразчийски петък, 15 юни 2012 г.



Освен да кажа извинявайте на всички, които чакаха втората част на предишния ми пост за SDW, няма какво друго... Обещах, че тя ще се появи съвсем скоро, а пък от тогава мина една седмица, в която обаче пък се случиха и други интересни неща, та ще опитам да компенсирам...

Без много разяснения, ще продължа от мястото което се намира след това, с което завърших миналия път, а именно - Бистро Comercial. Реално, вътре нямаше кой знае какво, както се и оказа в повечето ресторанти, които участваха във фестивала. Впечатляващи бяха полюлея и рисунката на стената, чието цялостно усещане, за съжаление не може да бъде усетено от снимка...

Тук времето започна доста взе да застудява и леко да ръми, та се налагаше да крием фотоапарата под дрехите... В добавка към това, с Ади огладнявахме, така че се оказа доста добре, че следващата ни спирка е Бар Supastar, където хапнахме топла грахова крем супа, възползвахме се от Wi-Fi-я и нарисувахме нещо наше си на стъклото. Което всъщност беше и самата идея - DIY (Design It Yourself). Приятно, хитро и усмихващо... Имаше доста интересни неща по стъклото, някои от които те караха да се смееш, други да се чудиш що за хора са написали това...

Точно на 2 метра от Supastar се намира и Галерия Теста - една от любимите ни с Ади (ние си я знаем като Галерията с гълъбчетата). Вътре можеха и най-вероятно все още може да се купят доста интересни чаши...
 
Съвсем наблизо, на ул. 6-ти Септември, малко след Унгарския културен център беше и SUSPACIOUS, където имаше изложба на графичен дизайн...

Много набързо спряхме в Ресторант CONCEPT. Там вямаше какво да се види. Сервитьорът каза, че самият ресторант е дизайнерски. Някой ден може да се върнем, да хапнем там и да го оценим подобаващо, но сега просто не беше кой знае какво, сравнено с всичко друго, което видяхме... Иначе атмосферата вътре беше приятна и задушевна.

Тук почна да вали още по-силно и ни се наложи да потичаме, докато прикривам Ади с хвърчилото, до Чешкия център където имаше изложба на Иржи Трънка.
Помолихме и момчето от рецепцията да ни снима :)
Ако някой си спомня, бяхме паркирали пред DaDa Cultural Bar. Върнахме се, качихме се в колата, заредихме се с вода и любимите ни неща за хрупкане и потеглихме към +ТОВА на Марин Дринов. Мястото се оказа претъпкано, а атмосферата ми се стори малко по-хипстърска, отколкото можем да понесем, но като цяло не беше зле...
Фраш...
От тук, пак трябваше да побързаме, защото Къщата на BRAVACASA, в която не видях нищо което да ми направи по-силно впечатление, затваряше след 10 минути, а трябваше и да минем през Ресторант ПАВИЛИОН, за да видим трите стари маси...
 

В Магазин Шипка, който беше следващата ни спирка, се позабавихме, защото вътре се продаваха всякакви кремчета, мазилца и прочие нещица, по които Ади е луда... Изложбата беше надолу по стълбите и макар, че беше доста идейна, атмосферата беше леко злокобна...

След солидно количество разгледани кремове за лице се отправихме към Бистро LOCAL на Шейново, в което аз лично влизам за пръв път и бях страшно очарован. А пък драпериите, които те посрещат веднага като отвориш вратата са супер добра идея. Вътре обаче, единствения експонат отново беше полюлей, който признавам си - беше доста интересен...

Вече почна да става доста късно, бяхме изморени, а и една част от малкото неща, които ни оставаха вече бяха затворени, затова тях решихме да ги оставим за утрешния ден. Предпоследно минахме през KANAAL - BAR & HOSTEL, където останахме страшно доволни от изложбата КОШМАРТ, а пък Ади даже си намери любимата снимка от цялото преживявавне...
 Автор на следващите принтове, които бяха изложени в хостела, е Любомир Сергеев.

Следваше и последната ни дестинация за вечерта, а по-точно Ресторант FUN HOUSE "THE CLOCK". Вечер като сме се разхождали, често сме минавали покрай него и много ни е харесвал, но никога не сме влизали вътре. Очакванията ни се оправдаха - имаше страхотна музика на живо, миришеше вкусно, беше пълно, а атмосферата беше невероятна. Изложбата в ресторанта и в избата беше - "Франки" на Велизар Димчев... Не можахме да снимаме всичко, тъй като някои от експонатите бяха над маси, а просто не беше удобно да снимаме, докато хората вечерят...

На следващия ден продължихме със Салон ['NOUHAU] на Л. Каравелов и Раковска. Страшно интересен експонат - диван, на който сядаш. Звъни телефон. По телефона ти се разказва приказка, която всеки път е различна. Беше приятно и усмихващо преживяване...

Притичахме набързо и до CULTURE BEAT CLUB, където нямаше нищо, освен печат и работилница за хвърчила като пред VIVACOM Art Hall. Там се състоя и Дизайн базара на 9 юни и се теглиха наградите, от които между другото не спечелихме нито една, но въпреки това цялото ни преживяваване си заслужаваше!

От тук отидохме към Галерия Книжарница София Прес, която вчера беше затворила 5 минути по-рано и не можахме да посетим. Когато влязохме, жената която пушеше отвън изобщо не ни отвърна внимание. След като Ади я повика да ни сложи печати, тя й се накара, че вътре не се снимало... Отношението и беше доста, доста лошо... Не, че нещо, ама нито някъде имаше означения за това, нито тя си направи труда да ни посрещне и предупреди.

Придвижихме се бавно, бавно до Народното събрание, пратихме 1-2 смс-а за Синя Зона и се впуснахме към галериите пеша. Първо минахме през Галерия Академия.
Life is too short to remove USB safely...

После продължихме към Галерия Алма Матер. Там разгледахме изложбата "Жлеб и шпилка" - Мебели, които можем да сглобим сами, без никакво лепило, болтове, гайки, пирони и т.н. Изключително оригинални и удобни. А момчетата (Константин Ачков и Христо Киров), които са главни отговорници за създаването им, бяха страшно дружелюбни и заслужават специални поздравления за работата си. www.tenon.de - това е и линк към страницата им във facebook! Разгледайте задължително...
Тази стая не беше отворена...
Константин и Христо...
Както всички знаят, точно до СУ се намира и СБХ на Шипка 6, а както и някои от вас знаят, с Ади си имаме доста ужасни спомени от там от Нощта на музеите. Бяхме доста резервирани като влизахме вътре, но се поуспокоихме като разбрахме, че експозицията е на хората, които са направили "В крак с времето" на паметника на съветската армия. На входа имаше нещо като магнитно табло, на което всеки можеше да закачи посланието си - както и направихме. Впечатли ни старата Лада/Жигула с дървото, също така и картините, които можеш да замеряш с боя. Между другото беше останал само един балон с боя, който не успяхме да спукаме мятайки по картините, но за сметка на това го взехме вкъщи и той се самоспука спонтанно из кухнята ни. Също така в галерията можеше да се види и небезизвестната вече, картина К*Р, която има смисъл, който не всеки може да схване... очевидно.
Как ли са я качили по стълбите?
Don't you get it?
А това е балона - два дена по-късно...
Следващата ни спирка беше Къщата на DDB, където трябваше да разгледаме направени от деца картонени къщи, скулптури и всичко каквото съзнанието им може да роди. За жалост си взехме само печат, защото дъждът беще унищожил всичко направено от...


Първото от последните три места, които ни оставаха, за да посетим целия фестивал, беше Музейната галерия за модерно изкуство на Оборище. Изложбата, която беше част от SDW, честно казано не ме впечатли особено. Нещо друго, остави много траен отпечатък в съзнанието ми. На долния етаж имаже изложба на Хубен Черкелов. Влюбих се от пръв поглед в картината му "Мадарски конник", която си обещах един ден да купя, независимо дали след 5, 10 или 30 години... До тогава не съм и подозирал, че изкуство може да ми повлияе толкова силно...

Предпоследното място - Галерия Мисията, срещу МВнР. На Нощта на музеите не успяхме да я посетим, но този път нямаше как да и се размине.

И най-накрая стигнахме до последното място от програмата ни - Иван Асен 22. Първоначално плана ни беше да хапнем в 100 грама сладки, което се намира там, но се оказа, че то не работи, затова отидохме в най-добрата пекарна в София - тази на Иван Асен, която всички знаят, но Ади твърди, че не е така и не й хареса много... Иначе на самия Иван Асен 22, можеха да се видят дрехи на млади български дизайнери. Приятно местенце като цяло...

Последни печати...

Така завърши двудневната ни обиколка. Открихме много нови места, открихме много любими места, открихме нови неща за себе си и с нетърпение чакаме Sofia Design Week 2013...

P.S.  Някои от изложбите все още могат да бъдат разгледани, така че ако нещо ви е харесало, не се отказвайте, а проверете дали все още е там...
P.S.S. А ето така изглежда и крайния резултат от всичко...


{ 2 коментара... read them below or Comment }

Архив