Posted by : Филип Миразчийски неделя, 20 май 2012 г.


Вчера беше Нощта на музеите, която се провежда за 8-ми пореден път в София. Тя беше и втората подред, на която отидохме с Ади, тъй като на първата си прекарахме невероятно хубаво. За съжаление обаче миналогодишното ни преживяване не беше планирано, даже беше доста стихийно и разгледахме само най-известните музеи и галерии. И тъй като аз си падам малко повечко по плановете, графиците и картите, този път решихме да се подготвим предварително. Направихме си наша програма с наша карта:
Червено - с кола, зелено - пеша 
Няколко думи за организацията на самото събитие - основните спонсори от Vivacom се бяха постарали доста. Имаше карти съдържащи всички места и подробна информация за събитията в тях. За хората без коли, имаше организиран транспорт от и до Националния исторически музей в Бояна. Имаше нещо като състезание, като на всяко място, което посетиш може да ти сложат печатче и, ако събереш определен брой, печелиш награда. Ние спечелихме - наградите ни са 4GB-ови флашки :) 
Разбира се, имаше и пропуски в организацията: в някои от галериите, нямаше представители на Vivacom, които да слагат печати и с това бяха натоварени музейните служители, които и без това бяха претоварени. Друг проблем беше, че в първия музей, който посетихме, се бяха свършили картите, на които се слагат печатите и трябваше да импровизираме:

Един много важен съвет към Vivacom - щяха да спечелят много точки, ако бяха сложили по един-два Wi-Fi рутера във всяко място. Хубаво бяха направили списък с локациите във foursquare, ама като няма връзка, как да се check-на? Просто липсата на интернет на обществени места, като паркове и заведения, да не говорим за музеи, галерии и учебни заведения е крещяща! Недопустимо много се излага всяко едно място, в което нямаш възможността да ползваш нет.

Първото място, което посетихме, и което в картата ни е под номер -1, беше Националния политехнически музей. За втори път го разглеждаме и отново се убеждаваме, колко сме го подценявали. Експонатите са страшно интересни и приятни за разглеждане. Имаше страшно много хора от всички възрасти като преобладаващата част бяха семейства с деца.
Централното фоайе на музея
Пра-прадядо и внуче
Плань на София 1919г.
Холографска пластика
Само допреди 10-15 години, тези бяха считани за върха на технологията...
Round screen anyone?
Отново впечатляващо холографско изображение...

Втора спирка - Национален исторически музей. Няма какво да кажа освен, че това е един от най-хубавите музеи в България - must see! Стигнахме дотам от Опълченска за 5 минути като хванахме зелена вълна от Опълченска, през Борис, чак до отбивката на Бъкстон. Имах чувството, че сънувам...рядко събитие е повече от 2-3 светофара да са ти зелени. Паркинга на музея, обаче, беше претъпкан!



Квартетът свиреше постоянно и беше невероятен...
Хитро, от страна на OPEL... И бтв, един ден ще си го купя... или поне 2-3 едишън... :)
Централното фоайе на музея...
Магнетичността на старите дипломатически униформи е невероятна!
Лошо впечатление направи, че ни се накараха, че снимането било забранено, след като това е обозначено изключително зле. Имайки предвид, че винаги се съобразяваме с такива забрани, мисля че проблема е в музея и недостатъчното му табели.

От НИМ, се отправихме по Околовръстното и Черни връх към Музея "Земята и хората". Паркинг няма, както всички знаем, а Черни връх и локалното му в тази си част са в ремонт, затова бяхме принудени да паркираме в CCS (малко отклонение - ситуацията с Wi-Fi и тук беше потресаваща). А иначе в самия музей се задържахме не повече от 5 минути, поради ужасно потискащата атмосфера, която имаше. Лампите бяха изключени, а самите експонати бяха подредени доста неудобно, което създаваше доста неприятно усещане. Откъм положителната страна обаче, детския кът беше доста интересен и посещаван.

Следващо място - Софийски Арсенал - Музей за съвременно изкуство (САМСИ). Намира се на 20 метра от "Земята и хората" и е съвсем нов и вече пословично известен с изграждането му без провеждане на конкурс или каквото и да било. Много хора се изредиха да го плюят, колко грозен бил, не им ли било писнало от това стъкло, колко не нам си кво... Реално обаче, музея е страшно приятен отвън, а стъклените стълби са страшно свежа идея. Очаквано, вътре имаше модерно изкуство, което с Ади хич не разбираме, но за това, четете по-надолу...


Тук беше и първото място, на което имаха останали карти за печати...
След това, набързо разгледахме и експозицията на Моста на влюбените, взехме колата и продължихме към Галерия Арте на Раковска. Паркирахме пред бар By The Way, където един любезен човек ни предупреди, че непрекъснато минават паяци и вдигат, затова се забързхаме към галерията, която обаче се оказа...затворена!

От там се насочихме към КАТ, срещу който се намира и втория нов музей в София - Музей на социалистическото изкуство. Честно казано бях настроен изключително скептично, основно заради позицията ми относно социализма, но очакванията ми не бяха напълно оправдани. Имаше паркинг, сградата изглеждаше изключително добре, а самата изложбена зала, беше много приятна. 
Тук малко атмосферата беше като на вечерна мозъчна промивка в трудов лагер, но може всъщност да е било нещо интересно, кой знае...


След това, се отправихме към МВнР и Галерия "Мисията", която не работеше, а пък в министерството щеше да ни отнеме много време да влезем и се отказахме. Качихме се в колата и потеглихме към Националния военноисторически музей, който бяхме разгледали и миналата година. Имаше обаче проблем с тоталната липса на места за паркиране наоколо и се отказахме, плюс това Ади я е страх от големи военни машини. Продължихме към Галерия "Васка Емануилова", която също пропуснахме поради умора и липса на по-голям интерес. Следваща спирка - СБХ на Шипка 6. Отпред беше пълно с млади хора, имаше четене на поезия, миришеше на трева и алкохол и атмосферата беше леко ъндърграунд. Така беше докато не влязохме в самата галерия и бяхме потресени от модерното изкуство. Представете си изоставен подлез, пълен с боклуци, през който никой не смее да мине. Така. На земята имаше телевизори със всякакви изродски или напълно безсмислени клипчета, които се въртят на loop. Ето това е модерното изкуство...просто думи нямам...доста дълго време след това бяхме сериозно замислени... Представяхме си как след 50-60 години в учебниците по история на изкуството, срещу нашия период са картинки на тези "неща"... Срам ме е... Изкуството може да е субективно, но всичко е до някакви граници...

Леко деградантската атмосфера...
Интересно, но стряскащо на пръв поглед...

От СБХ тръгнахме към Галерия "Академия" на НХА. Изложбата беше интересна, само на входа малко се попритеснихме от видео, на което явно беше нещо странно, което не разбрахме - хора, които просто вървят в някаква стая... невероятно изкуство, изкуство на изкуствата. Как да не го обичаш?
Видеото на входа...

После тръгнахме към Националната галерия за чуждестранно изкуство, която разбира се също беше претъпкана. Снимането вътре е забранено, така че снимките са малко. За сметка на това се запознахме с една от жените работещи там, която беше изключително любезна и ни разказа за протеста на музейните работници.
Единствената снимка преди да ни кажат, че снимането е забранено...
А ето и за протеста
След това щяхме да посетим криптата на Ал. Невски, но имаше страшна опашка за вход...

От там, пешичка към ъгъла на Московска и Раковска, където се намира Галерия "Париж-Москва" - първото място, на което картините ни впечатлиха наистина много. Бяха просто невероятни, а самата сграда също изглеждаше страшно поддържана и приятна.

Решихме да пропуснем Националния природонаучен музей, тъй като сме били десетки пъти в него и Националния етнографски музей, Галерия "Аросита", Галерия "Credo Bonum" и Изложбена зала Архиви поради липса на интерес. Следващи бяха Галерия "Юзина" и Представителството на ЕК в България, където беше второто място, в което картините бяха много красиви. Поздравления за художника - Румен Статков.
В Представителството на ЕК в България
Следва Националната художествена галерия, която беше пре-тъп-ка-на и снимането беше забранено. Лошо впечатление ми направи, как хората си бяха оставяли шишетата и боклуците на стълбите пред входа...
Задръстването на Батенберг

Почти на финалната права, в този момент сме толкова изморени и гладни, че сме пред припадък. Остават ни само няколко музея, половината от които решаваме да запазим за дни с повече енергия или вече са затворили. Пропускаме Националния археологически музей, Галерия "Средец", Институт "Сервантес" и Френския институт и се запътваме директно към СГХГ...предпоследната ни спирка в тази дълга нощ. Тук беше и изложбата със столочетата, за която всички говорят. Сто малки столчета. Много бяха готини.
Столче
Браво на всички стигнали до тук! Последното ни посещение е във Vivacom Art Hall, където си получихме наградите и разгледахме хартиените произведения на изкуството.
Ветрилото беше страхотно...
Шест токчета на културен маратон...
Много добра идея - рекламно кошче от картон!

А това ни е финалната карта!
 Стига толкова от мен, догодина още, с още повече снимки! :)

{ 5 коментара... read them below or Comment }

  1. Гадове! Само ходите по културни мероприятия и карате хората да завиждат! Тази статия има доста хубав пълнеж :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да бе скъсваме се :D Радвам се, че писанията ми се харесват! :)

      Изтриване
  2. не че нещо ама който иска да се чеква си има мобилен интернет

    ОтговорИзтриване
  3. Да, ама не всеки иска да плаща излишни пари, за нещо което по нормалните места се приема за даденост... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесна идея за Европейската нощ на музеитe. Има толкова красиви неща, които трябва да се видят, а и е нещо по различно!

    ОтговорИзтриване

Архив