#МисияТатко (и батко)



Мина почти година от последния ми пост в блога, което си е за срам, да... знам. За щастие, Жюстин ме покани да пиша по една тема, която много силно ме вълнува, но по която в обществото (или поне българското) много малко се говори - бащинството. 

И тъй като аз все още не съм баща, но пък доста пъти съм бил нечии батко (което си е също толкова вълнуващо и предизвикателно, моля ви се), мисля да ви разкажа малко повече за моя баща, за това какво е да си бил батко четири пъти и за това, какво смятам, че е важно един баща да бъде :)

И така, може да ви звучи нетипично, но въпреки че баща ми е бил военен, а после полицай, никога не са ме възпитавали с потупване. Разбира се, не мога да бъда сигурен за ранните ми години, когато нямам съзнателни спомени (въпреки, че всички казват, че съм бил супер спокоен), но по-нататък, не съм ял шамари, което за равнището на бг възпитание ми се струва екцентрично, но силно положително. От тук може би произлиза и силното ми неодобрение към всякакъв вид насилие - просто така съм бил възпитаван. :) Освен това, баща ми е бил страшна душица - когато с майка ми са разбрали, че ще си имат дете, още преди изобщо да могат да знаят какъв пол ще е то, баща ми отишъл и купил огромно розово мече - първата ми и най-стара играчка. Защо розово ли? Защото, само такова имало - става въпрос за 89 година, когато кисело мляко е нямало, какво остава пък за сини мечета.

Баща ми ме запали и по най-голямото ми хоби, с което продължавам да се занимавам и досега - авиомоделизъм. В ретроспектива, ясно си спомням, че той хич не харесваше миризмите на бои и лепила, но пък строеше с мен, първите ми (и отчайващо неуспешни) самолети. От първи клас, когато започнахме да се занимаваме със самолетите, досега имам над 40 успешно (и красиво) сглобени самолета :)

Въпреки, че баща ми чете само криминалета (професионално изкривяване предполагам), като малък аз бях заринат с всякакви книги - енциклопедии, приказки, фентъзи, фантастика, детски романи, научни поредици... Никога, въпреки скоростта ми на прочитане на нещо ново (а тя беше много голяма), не са ми отказвани книги.

Баща ми никога не ми е казвал - не можеш да бъдеш такъв и такъв, не можеш да излизаш с тези хора или с онези хора, да изглеждаш така или онака. Е разбира се, при първото ми напиване, реакцията не беше точно радостна, но не беше и нещо крайно. Горе долу от тогава - 10 клас - не пия алкохол сериозно, а от 12 клас нататък - въобще. Когато съобщих на родителите ми, че няма да замина да уча в университет в чужбина, ами ще остана в България, за да съм с Ади (която шест години по-късно, вече ми е годеница), нямаше заплахи, крещене, нерви, наказания или др. До колкото си спомням - диалогът беше: "Как така?...Сигурен ли си?... Добре, ти знаеш най-добре." Когато на кандидатстудентския ми изпит записах само едно единствено нещо в УНСС (Международни отношения - само това, от което се интересувах и исках), отново нямаше проблеми.

Та така, баща ми (а и майка ми разбира се) са ме възпитали да бъда такъв какъвто съм сега. Любознателен, усмихнат, щастлив, уверен в желанията си и добър с околните. 

Брат ми се роди, когато бях на шест, братовчед ми (който ми е като брат) се роди, когато бях на девет. Джули, племенницата на Ади се роди, когато бях на 19, а Лъчко, братчето на Джули, когато бях на 22. С условието, че времето, което прекарвам с всяко едно от децата е различно, съвсем спокойно мога да заявя, че се чувствам като батко на всеки от тях. Бая батковстване пада :) 

На всичките съм им сменял памперсите и пелените, но несъмнено, най-много грижи съм полагал за Тони - брат ми, който беше един толкова крехък фъстък, тънък и дребен като фиданка, който викаше на водата *бърлюбърлю*, когато беше жаден. :) Гледал съм го, хранил съм го, още на седем годишна възраст, аз ходех до детската кухня, за да му взимам храна в бурканчета, обръщах го в леглото, оригвах го, извеждах го, гушках го, ядосвах го, приспивах го, носих го на гръб. Пък той взе, че стана по-висок и по-силен от мен. Завърши училище с отличие и му предстои да следва медицина. Свършил съм си добре работата нали? :) 

Слави - братовчед ми, с който сме близки като братя, също е израснал под моето зорко око. При него не съм сменял толкова памперси, а малко повече го експлоатирах да ми мачка гърба, в замяна на игра на компютър, но и той взе, че израстна добро чиляче, за което се надявам моята скромна милост да има поне малка заслуга :)

Джули и Лъчи (на 6 и 3 години), пък са такива душици, че се умилявам всеки път, когато съм с тях. Искам само да ги гушкам и да ги жлямбя :) Много обичам да си строим големи къщи от Лего заедно, които после да бутаме, те пък обичат да ги подхвърлям, въртя, подмятам и всякакви други акробатични дейности. Обожавам като ми викат Фуфи, а понякога и Гуфи :D И да, въпреки, че с Ади не прекарваме времето с тях, което ни се иска, всеки път, в който сме заедно се случва нещо магическо. Или ще си играем на Уинкс, която изстрелва петрол и слънце (??) или ще загубим Мистър Маус в прането или ще заспим като круши на средата на пътя към парка и ще се носим наобратно като чували с картофи...

Тъй като съм човек, който се опитва да има информирано мнение за повечето важни неща в живота, нерядко съм се замислял какъв баща искам да бъда и как ще възпитавам децата си. След като прочетох книгата Мисия татко, написана от Жюстин Томс и Симеон Колев, всъщност разбрах и, че не са малко хората, които си мислят за бащинствоно, далеч преди да ги е сполетяло :)

На първо място разбира се, няма да има никаква агресия и насилие. Ама никаква... 

Ще поощрявам децата ми да използват фантазията си и никога да не им е скучно. Ще ги уча да са възпитани и толерантни с всички. 

Ще ги водя на протести против КОЙ? и на София Прайд, за да се научат да са непримирими с лошото и защитници на доброто. 

Ще ги карам да следват мечтите си и ще ги подкрерям, независимо от това, какво правят или каква е сексуалната им ориентация. Ще ги науча, че баща им (а и майка им), винаги ще са на тяхна страна и, че когато им показват грешките им, те пак са на тяхна страна.

Ще ги науча да обичат и да се оставят да бъдат обичани. 

Ще ги науча да са щастливи оптимисти, вместо нещастни черногледци. 

Ще ги науча да бъдат човечни...

сряда, 1 юли 2015 г.
Posted by Филип Миразчийски

Българската доматена драма

Снимка: Иво Мирчев
Последните десетина дни не бях в България и нямах постоянен достъп до български медии и интернет. Най-тежка ми беше липсата на информация - какво става в Украйна, в Русия, в Ирак, в Тайланд, борбата с Ебола в Африка - все неща, които смятам, че е нормално едно общество да го интересуват безкрайно много. 

Каква беше изненадата ми обаче, когато открих, че най-голямата болежка в България не е нахлуващата в Украйна Русия, която прави това каквото си иска, ами... цената на доматите! Цената на доматите видиш ли била от първостепенно значение за блъгосъстоянието ни като общество (по думите на ИД на Асоциацията на земеделските производители в България). 

Сега, тук в мен веднага възникват няколко мисли:

1. Българската икономика на доматитО ли се крепи? Периодично се появяват новини от рода на: Кой изцеди българския домат?Евтини домати от Румъния вдигат на протести земеделциВидинчани купуват евтини домати от Румъния;

2. Принципно, няма много икономическа логика, домат, който се произвежда локално в България, да струва 4-5 пъти повече от същия домат, който се произвежда в Германия например - за него трябват допълнителни съхранение, транспорт и други странични разходи. Това, че българските домати струват 2.80 лева на килограм, а немските и гръцките им братя 0.80 лева се струва икономически национализъм, който за щастие не работи на свободен пазар, а България е точно такъв в ЕС. Няма протекции, няма мита - всеки е свободен да си избере, кой домат иска.

3. Земеделските производители у нас като цяло ми се струват доста нахални и май все още живеят с мисълта, че България е страна, която се крепи само на земеделие и ядрена енергетика. Еми, news flash - през 2014, в отворения европейски и световен пазар - единствения ни търговски партньор не е СССР и можем да се справим перфектно без да си произвеждаме всичко на родна земя - от домати, до банани. 

4. От антипазарните мерки, които земеделците у нас често бленуват, губят повече хора, отколкото печелят. Аз като данъкоплатец не искам да давам субсидии на малка група хора, за производство на земеделски продукти, които на всичкото отгоре да купувам от тях после на високи цени, само защото са "произведени в България". Искам качество на нормална цена и, ако българския производител не може да ми го даде, ще отида при друг. Така работи търговията.

5. А и още един съвет, който знам, че няма да се хареса - колкото повече намалите цените на стоките си, толкова повече те ще се купуват.

Но тъй като спадът в цените на доматите е пряко следствие от смешните и абсолютно неадекватн контра-забрани на Путин, въпросът с доматите придобива малко по-интересен отенък. Та в този ред на мисли - благодаря ти Путин, вчера си взех 4 килограма розови домати на на 4 пъти по-ниска цена. Чакам скоро същото да се случи и с френските сирена, филетата и говеждото, пък ще направя един банкет в твоя чест!

събота, 16 август 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

Mother of all градушка


Такава градушка като вчерашната не бях виждал. Did someone see it coming, обаче? По последна информация, Агенцията по градушките и РВД са знаели най-малко час по-рано какво се задава към София.

За пореден път излиза, че в България държавата не функционира нормално. Преди няколко години село Бисер бе пометено, язовирни стени се скъсаха. Преди няколко дни Варна беше пометена, хора загинаха. Добрич бе пометен, хора загинаха. Вчера София също бе пометена, а един човек загина. Това не е единствената връзка между тези събития обаче.

Връзката е, че органите, които са отговорни за това да предупредят населението за задаващите се бедствия, да се опитат да им осигурят поне минимална защита или след края да съдействат за отстраняването на щетите са напълно неадекватни...

Агенцията по градушките нямала ракети, пък над градове не можело да се изстрелва така или иначе. БАН никакъв го няма, Метеорологичната служба също. Гражданска защита си трае. Правителството ни лук яло, ни лук мирисало. За пореден път няма никой отговорен за нищо.

Не казвам, че дъждът във Варна или градушката в София (малко спорно) можеха да се спрат, но последствията им можеха да се минимизират.

Защо Агенцията по градушките няма ракети? Защо след като над градовете не може да се стреля, облакът не е спрян още над Драгоман? (ако имаше ракети де) Защо кметството не е било уведомено от Агенцията по градушките за това, което ще се случи? Защо тия пусти системи дето ги тестват два пъти годишно не бяха пуснати? (следствие от предишното) Защо например няма система свързана с мобилните оператори, която да изпраща смс-и с предупреждения? Защо по всички радия и телевизии не беше дадено предупреждение на обществото? Можеше всички подземни паркинги да бъдзат отворени за свободно ползване. Можеше Бърза помощ да не бъде блокирана от паднали клони. Можеше проблемните места в низини с недостатъчно канализация бързо да бъдат обезопасени.  Защо канализацията в центъра не е почистена достатъчно добре? Защо на тел. 112 често няма кой да ти вдигне, а ако някой все пак го направи, той е просто телефонист, който не може да прецени колко тежък е случая ти и губи ценно време? Защо в София няма достатъчно линейки? Защо болниците не са екипирани достатъчно добре? Защо гражданска защита не може да действа по свое усмотрение, а трябва да чака разрешение от правителството? (което все още ли го има?)

Случи се и нещо друго обаче. След края на бедствието, хората (поне в моя квартал) масово излязоха да чистят канали, да събират стъкла, да обезопасяват стълбища, дървета, клони, да метат улици. Една абсолятно НЕПОЗНАТА жена, качи Ади в колата си и я закара до центъра, след като я видя, че се мъчи да прекоси новопоявила се река. С други думи: FAITH IN HUMANITY RESTORED! (или по-скоро faith in bulgarians)

Изводите: Някой в държавата не си върши работата или не иска да я върши. Инвестирайте в хубава дограма - двоен, троен стъклопакет. Колите в гаражи или в bubble wrap! Обществото най-накрая започва да осъзнава, че ако то не хване нещата в свои ръце, няма кой друг да го направи.



Пред центъра за оценяване на щети на Армеец на бул. България в момента. Опашката върви по самия булевард и стига някъде до срещу Фибанк.


Sofia Rocks 2014


Sofia Rocks 2014 мина и замина, но емоциите от него ще ни държат дълго време след края му. Не бях ходил на концерт от няколко години и определено вчерашното преживяване добре ми припомни невероятното чувство. На мен това ми беше 5 голям концерт, а на Ади и на брат ми Тони - първи.

Skillet и 30 Seconds To Mars бяха основната причина да искам да отида на фестивала. The Offspring ми харесваха едно време, когато бях тийнейджър, но вкусовете ми доста се промениха с времето и просто не бях толкова ентусиазиран да ги чуя.

Skillet изнесоха страхотен концерт, като видимо се накефиха на публиката, която определено ги чакаше с нетърпение и смятам, че ще се върнат отново в България. 30 STM не бяха в пълен състав - за съжаление Шанън Лето го нямаше и това се усещаше доста ясно. Джаред разбира се беше на повече от подобаващо ниво, шоуто беше феноменално, интеракцията с публиката - уникална.

Имам и няколко съвета към организаторите. На първо място, направете жест към най-верните фенове, които се редят на опашка още от сутринта - сложете шатри или чадъри, които да им дават поне минимална защита от слънцето. Защо трябваше да разпънете чадърите 5 минути преди да отворите вратите, а дотогава 300 човека да слънчасват на пустинното слънце. 

Второ - затегнете охраната. Безумно е да ме карате да си оставя шишенцето с вода, което държа в ръка, но масово да не проверявате чанти и раници. Въпреки, че носех декларация за отговорност за брат ми, който все още е непълнолетен - никъде, никой не поиска да я види или да се поинтересува на колко години е той. По време на погото на The Offspring впечатление ми направиха няколко индивида, които бяха видимо на тежки наркотици. Няма лошо, когато нещата са в граници, но ако се стига до такива крайности вече има и опасност за другите. Хващам се на бас, че чантите им не са били проверени. Ами, ако вътре имаше нож? Ами, ако имаше пистолет? 

Трето - когато сте казали, че вратите отварят в 14 часа, нека не отварят в 14:40 часа на 35 градуса температура. 

Четвърто - разбирам, че никак не е лесно де се организира и координира толкова голямо събитие. Бандите са капризни, не винаги са свободни, искат много пари. Но все пак - не е много разумно да се събира публика за The Offspring и публика за 30 STM. Да не говорим за OSSSY и Mando Diao - първите не бяха нито много познати в България, нито много подходящи за аудиторията, а пък вторите никак не бяха за Rock Fest. 

Накрая трябва да се отбележи, че цените на бирата, водата и яденето бяха едни от най-разумните, които съм виждал, охраната пред сцената беше доста адекватна, а stage management-а перфектен. Поуките за следващия фест са - грижа за феновете, по-голяма сигурност, адекватност на lineup-а.

Имам няколко съвета и за casual concertgoer-ите. Бях потресен от количеството хора, дошли на концерт по джапанки, чехли, сандали и какви ли не отворени обувки. Ами, толкова безумно трудно ли е да се сетиш, че това не е концерт на Веско Маринов и шансът да ти счупят някой нокът или пръст е към 100%. Моите кецове са меко казано унищожени, не искам да си помисля какво щеше да стане, ако бях по чехли тип "продавач на кооперативния пазар".

Скъпи фенове - не бъдете total douchebags и се дръжте с уважение към хората около вас. Супер смешни бяха всички демонстративно парадиращи, че те са дошли спе-ци-ал-но за Offspring разб'ииш ли, а пък всички 30STM фенове били хормонални тийнейджърки бленуващи пижамата на Джаред. Guess what - couldn't be more wrong! Точно тия същите "елитни" пичове бяха най-нахални и се провираха най-напред (което, може да ви се струва ок, но не е, не съм дошъл в 11 часа, за да дойдат те в 19 часа и да ме прескочат, щот' са много пекани), а в погото блъскаха всички около тях, без оглед на това дали са момичета на 15 или металяги по 120 кила. 



Никак не лош улов, нали? Чаша и палка в рамките на 10 минути :)


И в крайна сметка, всички кусури си заслужаваха, за да чуя 30STM на живо, с отворена уста и невярващи очи и уши, с любимите ми хора до мен. Догодина пак сме там!



вторник, 8 юли 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

За разликата в манталитета


Абонирам съм за списание National Geographic България. Миналата година три месеца се налагаше от издателството да ми изпращат повторно броя, тъй като първия изчезва някъде в пощата - изгубен или присвоен.

Бях приел, че това ще се случва неизбежно и съм благодарен на издателството, че ме компенсираха за своя сметка. Този месец обаче бяха покорени нови върхове в неприятността на българските пощи. Когато получих списанието за месец юни с изненада открих, че вместо обичайното листче залепено върху опаковката, адресът ми е написан с химикалка върху самото списание. 

Върху самото списание... 

ВЪРХУ САМОТО СПИСАНИЕ... 


А ето и как опаковката е разкъсана, за да се вмъкне върха на химикалката:



За сравнение слагам и снимка на друг брой на NG, поръчан от ebay. Опакован в две опаковки, облепени по ъглите, за да няма измачкване. Ето това е разликата в манталитета между българите и останалия свят. Клиента е цар, а не "нeкъф сульо дето треба му носим списанието до гъзО"... (Автентичен разговор, чут в моя пощенски клон).


Български пощи трябва да бъдат приватизирани веднага след БДЖ. Това няма как да се случи в частна фирма. И да, няма на кого да се оплача, тъй като в пощата работят едни соц лелки, дето само се чудят как да отбият номера от 9 до 5. Да не говорим, че като веднъж ходих да се оплаквам за загубена пратка, ме изкараха едва ли не мен виновен, че са ми я изгубили. Приватизация!

сряда, 11 юни 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

Архив