Българската доматена драма

Снимка: Иво Мирчев
Последните десетина дни не бях в България и нямах постоянен достъп до български медии и интернет. Най-тежка ми беше липсата на информация - какво става в Украйна, в Русия, в Ирак, в Тайланд, борбата с Ебола в Африка - все неща, които смятам, че е нормално едно общество да го интересуват безкрайно много. 

Каква беше изненадата ми обаче, когато открих, че най-голямата болежка в България не е нахлуващата в Украйна Русия, която прави това каквото си иска, ами... цената на доматите! Цената на доматите видиш ли била от първостепенно значение за блъгосъстоянието ни като общество (по думите на ИД на Асоциацията на земеделските производители в България). 

Сега, тук в мен веднага възникват няколко мисли:

1. Българската икономика на доматитО ли се крепи? Периодично се появяват новини от рода на: Кой изцеди българския домат?Евтини домати от Румъния вдигат на протести земеделциВидинчани купуват евтини домати от Румъния;

2. Принципно, няма много икономическа логика, домат, който се произвежда локално в България, да струва 4-5 пъти повече от същия домат, който се произвежда в Германия например - за него трябват допълнителни съхранение, транспорт и други странични разходи. Това, че българските домати струват 2.80 лева на килограм, а немските и гръцките им братя 0.80 лева се струва икономически национализъм, който за щастие не работи на свободен пазар, а България е точно такъв в ЕС. Няма протекции, няма мита - всеки е свободен да си избере, кой домат иска.

3. Земеделските производители у нас като цяло ми се струват доста нахални и май все още живеят с мисълта, че България е страна, която се крепи само на земеделие и ядрена енергетика. Еми, news flash - през 2014, в отворения европейски и световен пазар - единствения ни търговски партньор не е СССР и можем да се справим перфектно без да си произвеждаме всичко на родна земя - от домати, до банани. 

4. От антипазарните мерки, които земеделците у нас често бленуват, губят повече хора, отколкото печелят. Аз като данъкоплатец не искам да давам субсидии на малка група хора, за производство на земеделски продукти, които на всичкото отгоре да купувам от тях после на високи цени, само защото са "произведени в България". Искам качество на нормална цена и, ако българския производител не може да ми го даде, ще отида при друг. Така работи търговията.

5. А и още един съвет, който знам, че няма да се хареса - колкото повече намалите цените на стоките си, толкова повече те ще се купуват.

Но тъй като спадът в цените на доматите е пряко следствие от смешните и абсолютно неадекватн контра-забрани на Путин, въпросът с доматите придобива малко по-интересен отенък. Та в този ред на мисли - благодаря ти Путин, вчера си взех 4 килограма розови домати на на 4 пъти по-ниска цена. Чакам скоро същото да се случи и с френските сирена, филетата и говеждото, пък ще направя един банкет в твоя чест!

събота, 16 август 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

Mother of all градушка


Такава градушка като вчерашната не бях виждал. Did someone see it coming, обаче? По последна информация, Агенцията по градушките и РВД са знаели най-малко час по-рано какво се задава към София.

За пореден път излиза, че в България държавата не функционира нормално. Преди няколко години село Бисер бе пометено, язовирни стени се скъсаха. Преди няколко дни Варна беше пометена, хора загинаха. Добрич бе пометен, хора загинаха. Вчера София също бе пометена, а един човек загина. Това не е единствената връзка между тези събития обаче.

Връзката е, че органите, които са отговорни за това да предупредят населението за задаващите се бедствия, да се опитат да им осигурят поне минимална защита или след края да съдействат за отстраняването на щетите са напълно неадекватни...

Агенцията по градушките нямала ракети, пък над градове не можело да се изстрелва така или иначе. БАН никакъв го няма, Метеорологичната служба също. Гражданска защита си трае. Правителството ни лук яло, ни лук мирисало. За пореден път няма никой отговорен за нищо.

Не казвам, че дъждът във Варна или градушката в София (малко спорно) можеха да се спрат, но последствията им можеха да се минимизират.

Защо Агенцията по градушките няма ракети? Защо след като над градовете не може да се стреля, облакът не е спрян още над Драгоман? (ако имаше ракети де) Защо кметството не е било уведомено от Агенцията по градушките за това, което ще се случи? Защо тия пусти системи дето ги тестват два пъти годишно не бяха пуснати? (следствие от предишното) Защо например няма система свързана с мобилните оператори, която да изпраща смс-и с предупреждения? Защо по всички радия и телевизии не беше дадено предупреждение на обществото? Можеше всички подземни паркинги да бъдзат отворени за свободно ползване. Можеше Бърза помощ да не бъде блокирана от паднали клони. Можеше проблемните места в низини с недостатъчно канализация бързо да бъдат обезопасени.  Защо канализацията в центъра не е почистена достатъчно добре? Защо на тел. 112 често няма кой да ти вдигне, а ако някой все пак го направи, той е просто телефонист, който не може да прецени колко тежък е случая ти и губи ценно време? Защо в София няма достатъчно линейки? Защо болниците не са екипирани достатъчно добре? Защо гражданска защита не може да действа по свое усмотрение, а трябва да чака разрешение от правителството? (което все още ли го има?)

Случи се и нещо друго обаче. След края на бедствието, хората (поне в моя квартал) масово излязоха да чистят канали, да събират стъкла, да обезопасяват стълбища, дървета, клони, да метат улици. Една абсолятно НЕПОЗНАТА жена, качи Ади в колата си и я закара до центъра, след като я видя, че се мъчи да прекоси новопоявила се река. С други думи: FAITH IN HUMANITY RESTORED! (или по-скоро faith in bulgarians)

Изводите: Някой в държавата не си върши работата или не иска да я върши. Инвестирайте в хубава дограма - двоен, троен стъклопакет. Колите в гаражи или в bubble wrap! Обществото най-накрая започва да осъзнава, че ако то не хване нещата в свои ръце, няма кой друг да го направи.



Пред центъра за оценяване на щети на Армеец на бул. България в момента. Опашката върви по самия булевард и стига някъде до срещу Фибанк.


Sofia Rocks 2014


Sofia Rocks 2014 мина и замина, но емоциите от него ще ни държат дълго време след края му. Не бях ходил на концерт от няколко години и определено вчерашното преживяване добре ми припомни невероятното чувство. На мен това ми беше 5 голям концерт, а на Ади и на брат ми Тони - първи.

Skillet и 30 Seconds To Mars бяха основната причина да искам да отида на фестивала. The Offspring ми харесваха едно време, когато бях тийнейджър, но вкусовете ми доста се промениха с времето и просто не бях толкова ентусиазиран да ги чуя.

Skillet изнесоха страхотен концерт, като видимо се накефиха на публиката, която определено ги чакаше с нетърпение и смятам, че ще се върнат отново в България. 30 STM не бяха в пълен състав - за съжаление Шанън Лето го нямаше и това се усещаше доста ясно. Джаред разбира се беше на повече от подобаващо ниво, шоуто беше феноменално, интеракцията с публиката - уникална.

Имам и няколко съвета към организаторите. На първо място, направете жест към най-верните фенове, които се редят на опашка още от сутринта - сложете шатри или чадъри, които да им дават поне минимална защита от слънцето. Защо трябваше да разпънете чадърите 5 минути преди да отворите вратите, а дотогава 300 човека да слънчасват на пустинното слънце. 

Второ - затегнете охраната. Безумно е да ме карате да си оставя шишенцето с вода, което държа в ръка, но масово да не проверявате чанти и раници. Въпреки, че носех декларация за отговорност за брат ми, който все още е непълнолетен - никъде, никой не поиска да я види или да се поинтересува на колко години е той. По време на погото на The Offspring впечатление ми направиха няколко индивида, които бяха видимо на тежки наркотици. Няма лошо, когато нещата са в граници, но ако се стига до такива крайности вече има и опасност за другите. Хващам се на бас, че чантите им не са били проверени. Ами, ако вътре имаше нож? Ами, ако имаше пистолет? 

Трето - когато сте казали, че вратите отварят в 14 часа, нека не отварят в 14:40 часа на 35 градуса температура. 

Четвърто - разбирам, че никак не е лесно де се организира и координира толкова голямо събитие. Бандите са капризни, не винаги са свободни, искат много пари. Но все пак - не е много разумно да се събира публика за The Offspring и публика за 30 STM. Да не говорим за OSSSY и Mando Diao - първите не бяха нито много познати в България, нито много подходящи за аудиторията, а пък вторите никак не бяха за Rock Fest. 

Накрая трябва да се отбележи, че цените на бирата, водата и яденето бяха едни от най-разумните, които съм виждал, охраната пред сцената беше доста адекватна, а stage management-а перфектен. Поуките за следващия фест са - грижа за феновете, по-голяма сигурност, адекватност на lineup-а.

Имам няколко съвета и за casual concertgoer-ите. Бях потресен от количеството хора, дошли на концерт по джапанки, чехли, сандали и какви ли не отворени обувки. Ами, толкова безумно трудно ли е да се сетиш, че това не е концерт на Веско Маринов и шансът да ти счупят някой нокът или пръст е към 100%. Моите кецове са меко казано унищожени, не искам да си помисля какво щеше да стане, ако бях по чехли тип "продавач на кооперативния пазар".

Скъпи фенове - не бъдете total douchebags и се дръжте с уважение към хората около вас. Супер смешни бяха всички демонстративно парадиращи, че те са дошли спе-ци-ал-но за Offspring разб'ииш ли, а пък всички 30STM фенове били хормонални тийнейджърки бленуващи пижамата на Джаред. Guess what - couldn't be more wrong! Точно тия същите "елитни" пичове бяха най-нахални и се провираха най-напред (което, може да ви се струва ок, но не е, не съм дошъл в 11 часа, за да дойдат те в 19 часа и да ме прескочат, щот' са много пекани), а в погото блъскаха всички около тях, без оглед на това дали са момичета на 15 или металяги по 120 кила. 



Никак не лош улов, нали? Чаша и палка в рамките на 10 минути :)


И в крайна сметка, всички кусури си заслужаваха, за да чуя 30STM на живо, с отворена уста и невярващи очи и уши, с любимите ми хора до мен. Догодина пак сме там!



вторник, 8 юли 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

За разликата в манталитета


Абонирам съм за списание National Geographic България. Миналата година три месеца се налагаше от издателството да ми изпращат повторно броя, тъй като първия изчезва някъде в пощата - изгубен или присвоен.

Бях приел, че това ще се случва неизбежно и съм благодарен на издателството, че ме компенсираха за своя сметка. Този месец обаче бяха покорени нови върхове в неприятността на българските пощи. Когато получих списанието за месец юни с изненада открих, че вместо обичайното листче залепено върху опаковката, адресът ми е написан с химикалка върху самото списание. 

Върху самото списание... 

ВЪРХУ САМОТО СПИСАНИЕ... 


А ето и как опаковката е разкъсана, за да се вмъкне върха на химикалката:



За сравнение слагам и снимка на друг брой на NG, поръчан от ebay. Опакован в две опаковки, облепени по ъглите, за да няма измачкване. Ето това е разликата в манталитета между българите и останалия свят. Клиента е цар, а не "нeкъф сульо дето треба му носим списанието до гъзО"... (Автентичен разговор, чут в моя пощенски клон).


Български пощи трябва да бъдат приватизирани веднага след БДЖ. Това няма как да се случи в частна фирма. И да, няма на кого да се оплача, тъй като в пощата работят едни соц лелки, дето само се чудят как да отбият номера от 9 до 5. Да не говорим, че като веднъж ходих да се оплаквам за загубена пратка, ме изкараха едва ли не мен виновен, че са ми я изгубили. Приватизация!

сряда, 11 юни 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

Sofia I Love You




Sofia I Love You from 26Frames on Vimeo.

Така е! С всичките ти недостатъци, обичам те! :) Където и да отида, винаги нямам търпение да се завърна при теб :)
петък, 30 май 2014 г.
Posted by Филип Миразчийски

Архив